— И какво предлагате? — измърмори третият Чаросплетник.
Призрачната фигура на Какре се обърна към него.
— Не можем да си позволим да чакаме повече. Трябва да пристъпим към решителни действия. Некадърното управление на Мос ще предизвика нова гражданска война и ние не можем да останем на негова страна, без да разкрием картите си. Той вече изпълни своята цел; повече не ни е необходим.
И тримата вещери измърмориха одобрително.
— Царуването на Мос като Кръвен император е към своя край — продължи Какре. — Родът Керестин е възстановил своите сили и в момента сключва тайни съглашения с други благородни семейства. Населението е недоволно от управлението, сред хората пълзят какви ли не суеверия. Някои вярват, че на Чаросплетниците изобщо не е трябвало да се дава такава власт, че именно поради тази причина боговете са проклели земята. Подобни настроения са особено плодотворни в селските райони, където събират все повече съмишленици. — Вещерът ги стрелна със страховития си поглед. — Трябва да се погрижим за собственото си оцеляване.
— Имате план, нали? — попита носителят на Маската, изработена от кост и кожа.
— Разбира се — отвърна му Какре.
Шеста глава
Писъци.
Лан никога не си беше представял, че нещо толкова ужасяващо може да излезе от човешко гърло — че такъв писък на първичен, животински ужас би могъл да бъде издаден от интелигентно същество. И никога не си беше представял, че ще чуе подобно нещо именно от собствената си майка.
Денят беше прекрасен — малки пухкави облачета се носеха по лазурносиньото небе, което придобиваше тюркоазен оттенък в близост до линията на хоризонта. „Пеласка“ се носеше лениво по течението на Керин, а големите гребни колела от двете страни на корпуса му се въртяха бавно, но равномерно, докато корабът плаваше на запад от планините Тчамил към Аксками. Бяха напред с графика си — може би само след половин ден щяха да стигнат до мястото, където Керин се разделяше на две и южното й разклонение се превръщаше в Ран — реката, чиито води течаха към пустошта на разлома Ксарана. Прекрасният ден започваше да разсейва мрачните му предчувствия, събуждайки в него увереността, че нищо лошо няма да се случи.
Пътешествието им беше доста напрегнато. Лан искаше да помоли баща си да не качват на борда онзи Чаросплетник и товара му, ала прекрасно знаеше, че думите му едва ли щяха да имат някакъв ефект. Просто нямаха избор.
Ала ето че сега майка му пищеше.
Бяха спрели в Джили — малко градче, разположено в подножието на планините, за да натоварят ценни метали и руди, които да доставят в Аксками. За лош късмет обаче тяхната баржа се бе оказала единственият плавателен съд наблизо, подходящ за нуждите на Чаросплетниците. По принцип вещерите имаха своя собствена флотилия от баржи, която използваха за незнайните си цели. Капитаните на тези шлепове бяха странни хора със студени очи, които рядко отваряха устата си; в пристанищата човек можеше да чуе какви ли не истории за тези прокълнати мъже, сключили договори с Вещерите в замяна на богатства и власт. Откъде идваха тези богатства и власт обаче беше доста неясно — баржите едва ли изкарваха кой знае каква печалба, защото приходите от търговската дейност, която развиваха, едва покриваха разходите по поддръжката им. През останалото време те плаваха безмълвно покрай пристанищата и рядко акостираха някъде, отправили се в изпълнението на неведомите си задачи.
И така, поради липсата на по-подходящ кораб, този Чаросплетник реквизира техния шлеп, заявявайки, че нито една от баржите на ордена му не е наблизо. Бащата на Лан — Пори — прие стоически това. Господарят им щеше да е бесен, когато разбереше, че един от корабите му е реквизиран, ала екипажът не можеше да стори нищо по въпроса — те бяха обикновени селяни и следователно бяха длъжни да се подчиняват на заповедите на Чаросплетниците.
Лан беше ужасен от новия им пасажер. Като повечето жители на Сарамир, и той беше присъствал на проповедите, които странстващите Чаросплетници изнасяха пред населението. Тези странни, загадъчни, страховити мъже, скрити под гротескно красивите си Маски и облечени в невъобразими роби, бяха гледка, която заслужаваше да се види. Те говореха за Различните — за злите, уродливи чудовища, които искаха да сринат устоите на империята. Обликът на тези страшилища беше най-разнообразен — някои бяха деформирани отвън и отклоненията им се забелязваха на пръв поглед, докато другите — по-опасните — изглеждаха като нормални хора, ала криеха в себе си чудовищни сили. Чаросплетниците ги учеха как да разпознават тези изроди и какво да правят с тях, когато ги открият. Незабавната екзекуция беше най-лекото наказание, което препоръчваха.