Ала тя нямаше да успее да улови двамина от пътниците, които пътуваха с фалшифицирани документи и които преминаха през всички формалности, без да предизвикат каквото и да е подозрение.
Кайку ту Макаима и Мишани ту Коли си проправиха път през скупченото множество други пасажери, взимайки си довиждане и разменяйки празни обещания за по-нататъшни срещи, след което слязоха на пристана и се отправиха по тесните дървени улички. Бяха прекарали на борда на „Сърцето на Асантуа“ повече от месец и сега усещаха краката си малко нестабилни, ала за сметка на това пък се намираха в страхотно настроение. Пътешествието от Джинка, която се намираше в северозападната част на Сарамир, до Окхамба бе ограничило света им до стените на луксозната им каюта и палубата на търговския кораб. Вечно заетите моряци не обръщаха никакво внимание на пътниците, които и бездруго скучаеха — ето защо пасажерите запълниха времето си с взаимно опознаване. Търговци, емигранти, изгнаници, дипломати — всички откриха общото помежду си в това дълго пътешествие, образувайки една крехка общност, която им се струваше изключително значима, докато плаваха през океана, ала ето че сега се разпадаше с главоломна скорост, когато светът им отново разшири границите си и всички пасажери си спомниха причините, поради които се бяха отправили към далечния континент. Сега всеки се връщаше към своите собствени проблеми — проблеми достатъчно значими, че да прекараш заради тях цял месец на палубата на клатушкащ се кораб — и бързо забравяше прибързаните приятелства и необмислените обещания.
— Прекалено си сантиментална, Кайку — каза Мишани на приятелката си, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние от пристана.
Кайку се засмя.
— Трябваше да се досетя, че ще чуя това от теб. Предполагам, че изобщо не съжаляваш, задето пътищата ни се разделиха.
Мишани изгледа приятелката си, която беше с няколко сантиметра по-висока от нея.
— Лъгахме ги през цялото време — изтъкна сухо тя. — Наговорихме им куп лъжи за живота ни, за детството ни, за професиите ни… Наистина ли се блазниш от мисълта отново да се срещнеш с тези хора?
Кайку сви рамене по момчешки. Жестът й беше малко особен на фона на излъчването й — стройна, гъвкава и красива млада жена, наближаваща двайсет и шестата си жътва.
— Освен това, ако всичко се развие както трябва, ще се махнем оттук след една седмица — продължи Мишани. — Трябва да използваш максимално времето си.
— Една седмица… — въздъхна Кайку, която вече започваше да се притеснява от обратното пътуване — още един кораб, още един месец насред океанската шир. — Надявам се, че този шпионин си заслужава усилията, които положихме, Мишани.
— Боговете да са му на помощ, ако не е така — усмихна се приятелката й.
Те се заизкачваха по стъпалата, които щяха да ги отведат в сърцето на града, а сетивата на Кайку попиваха жадно звуците и картините, които Кисантх й предлагаше. Първите им стъпки на друг, непознат континент. Всичко наоколо бе различно и ново. Въздухът беше по-влажен, по-свеж и остър в сравнение със сухия летен зной, който бяха оставили зад гърба си в Сарамир. Дори насекомите бяха различни — лениви и мрачни на фона на цвърчащите чикикии, с които беше свикнала. Небесната синева имаше по-дълбок и наситен цвят.
Самият град не приличаше на никое от местата, които Кайку бе посещавала преди — в него се съчетаваха както типични сарамирски черти, така и съвършено чужди елементи. Дървената настилка, с която бяха покрити улиците на Кисантх, скърцаше и пукаше, нагорещена от слънчевите лъчи — предназначението й се изразяваше в това, да попречи на проливните дъждове да превърнат селището в кално мочурище. Във въздуха се носеше мирис на сол, боя, съхнеща влажна пръст и подправки, чиито имена бяха неизвестни на Кайку. Двете девойки се спряха пред едно дюкянче и си купиха пнтхе от една съсухрена старица — окхамбско ястие от извадени от черупките им морски мекотели, сладък ориз и зеленчуци, завити във вкусно листо. Малко по-нататък седнаха върху широките дървени стъпала, които се изпречиха пред погледа им — след като видяха, че и другите хора правят същото — и започнаха да ядат пнтхето с пръсти. Необичайното преживяване ги накара да се почувстват отново като деца.