— Ъ-ъ-ъ… аз… Ох! Дяволска работа! — възкликна накрая тя, раздразнена от отказа на езика й да й служи и отвратена от дивото вълнение на стомаха си.
Младият мъж наклони глава на една страна и се усмихна дръзко.
— Мога ли да помогна с нещо?
Гневът й се повиши с една степен по-нагоре, така че тя започна да се пече на бавен огън. Дланите я сърбяха да изтрие тази ухилена физиономия от лицето му. А когато Майлс кръстоса ръце и повдигна развеселено вежди, трябваше да стисне здраво юмруци, за да не го зашлеви. Благословена света Ниниан, какво щеше да стори само! Та тя беше слугиня и трябваше да бъде благодарна за предложената помощ. Момичето отпусна длани и се усмихна.
— Ами, благодаря ви, милорд — отвърна тя на заваления английски, който упражняваше от седмици. — Исках да видя този далекоглед — посочи към покритата с кадифе полица тя. — Медения, върху който е гравиран елен.
Младият мъж се обърна към продавача.
— Чухте дамата, нали? — После се надвеси към нея и рече: — А на мен ми е много интересно да разбера защо дамата си купува далекоглед.
Ароматът на сапуна му за бръснене я омагьосваше. Устата на Сюизън пресъхна.
— Той е за Маккензи — почти изграчи тя. Изкашля се и добави: — Лейди Сюизън ме помоли да го купя и да й го занеса.
Майлс смръщи чело и премигна.
— Маккензи ли?
Младата жена кимна и се загледа в дългите му ресници. Овладя се, обърна се и протегна ръка към далекогледа.
— Ще го взема — заяви тя и отвори чантичката си.
Продавачът се обърна към Майлс.
— Струва една лира и два пенса, сър.
Сюизън извади от кесията си нужната сума и я остави върху тезгяха.
— Кой е този Маккензи? — заинтересува се Майлс.
Въпросът му я изуми. Нима не бе чел писмата й?
— Господарят на Лонгмур касъл. Не може да не си спомняте за него.
— И какво — отвърна предизвикателно той, — те кара да мислиш, че трябва да съм чувал за този Маккензи? Двамата с лейди Сюизън живяхме в Абърдийн до смъртта на майка й. В Пъруикшир съм бил всичко на всичко два пъти в живота си. „О, да — помисли си тя. — Веднъж, за да ме заведеш там и втория път — за да откраднеш богатството ми.“ Спомни си мъката на десетгодишното момиченце, изгубило майка си. Вместо да обещае да се грижи за нея, Майлс бе настоял чичо Раби да откупи обратно Роуард касъл. А след това бе продал и къщата й в Абърдийн. Ако не беше Раби, тя също щеше да остане кръгъл сирак.
Потънала в подобни мрачни размисли, Сюизън долови гласа на Кънингам:
— Попитах защо трябва да познавам този шотландец, който си пада по далекогледи?
— Лейди Сюизън ви писа за Лаклан Маккензи. Той й е съсед — откъм север.
— Откъде знаеш какво пише лейди Сюизън в писмата си? Да не би да ги четеш?
Усети, че е ядосан, но не разбра причината. Той я беше изоставил, не тя него. Объркана и нетърпелива да се отърве от въпросите, младата жена отвърна безгрижно:
— Разбира се, че не чета писмата й. Тя сама ми го каза. А сега, ако ме извините…
И тя се спусна навън.
— Почакай — хвана я за ръката той. — Ще повървя с теб.
Сюизън изохка вътрешно, но нямаше какво да прави — позволи му да я придружи.
— Нямах право да говоря така с теб. Темата за лейди Сюизън обаче ме разстройва понякога. Бяхме близки, докато майка й беше жива.
Изненадано от тона му, момичето вдигна поглед. Следобедното слънце бе превърнало косите му в разтопено злато и подчертаваше наситения кафяв цвят на очите му. Младият мъж се усмихна и рече:
— Чувствам се така, сякаш ме наблюдаваш през този далекоглед. Вече те предупредих за това.
Дъхът на Сюизън секна и тя смутено отмести поглед. Опита се да измисли някакъв подходящ отговор. Сети се за една фраза, която бе чувала от Нели.
— А какво ми пречи да гледам един представителен мъж?
— Нищо — отвърна провлачено той. — Освен последствията.
Младата жена усети, че пламна, но причината не беше в слънцето. Той я обърна с лице към себе си. Тя стисна далекогледа толкова силно, че усети формата на гравирания елен в дланта си. „Майлс Кънингам е покорител на жените, женкар“ — рече си тя. Очевидно гледаше на себе си като на достойна награда за всяко същество от женски пол. Прииска й се да постави надутия мошеник на мястото му, затова заяви дръзко:
— Не се страхувам от вашите последствия.
Не трябваше да го казва, защото очите му започнаха бавно и похотливо да обхождат закръглените й форми. После вдигна ръка към гърдите й. Тя не можеше да помръдне.
Топлите пръсти докоснаха голата й плът над корсажа, а пламналият му поглед се спря на едно още по-интимно местенце. След това младият мъж измъкна маргаритката и я захвърли на тротоара.