— Би трябвало да носиш виолетки — цветът им подхожда на очите ти.
Тонът му бе мек, изкусителен и опасен. Ако в този момент я бе вдигнал и я бе понесъл, Сюизън нямаше да намери сили и воля, за да се съпротивлява.
Той се усмихна по типичния си начин, от който дъхът й всеки път секваше, и повика един от уличните продавачи. Сякаш изпаднала в транс, младата жена го наблюдаваше как купува цветята. Кожата й изтръпна там, където трябваше да я докосне, дълго преди да доближи ръката си до нея. Гърдите й се надигнаха, когато дланта му се плъзна по-дълбоко, отколкото бе нужно, за да пъхне виолетките. Гърлото й пресъхна, щом измъкна десницата си по-рано, отколкото бе очаквала.
— Великолепно — прошепна Майлс, а дъхът му разхлади пламналата й буза. — Но ако продължиш да ме гледаш по този начин, ще наруша принципите си и ще те целуна.
— Ще ме целунете ли? — заекна тя, останала без капчица сила под влияние на чара му.
— Е — усмихна се криво той. — Ще започна с целувка, тъй като очевидно това искаш. Останалото ще оставя на моите… последствия.
Думите му оказаха върху й същия ефект, както гмуркането в леденостуденото езеро Лох Ейл.
— Затвори уста, девойче — изсмя се младият мъж. — Хората ни гледат.
Кръвта нахлу в главата й, а срамът запали гордостта й. Държеше се като уличница… тук, посред бял ден… и то с Майлс Кънингам! Докато правеше усилия да се овладее, Сюизън се огледа. Наистина ги наблюдаваха. Контето в двуколката отсреща вдигна шапката си в знак на поздрав. Прииска й се да потъне вдън земя. В този момент забеляза своята прислужница и по погледа й разбра, че тя също бе станала свидетел на цялата сцена.
Младото момиче преглътна наранената си гордост, впери очи в дантелената вратовръзка на спътника си и каза:
— Не ме разбрахте правилно, милорд. Това бе резултат от вълнението, което ми причинява Лондон. Извинете ме.
И тя се обърна и се отдалечи. Последва я дълбок гърлен смях. Тя мина покрай Нели и потъна в тълпата от купувачи. Едва тогава се обърна назад. Прислужницата й я следваше по петите, но от Майлс нямаше и следа.
— Ако споменеш пред когото и да било за случилото се, Нели Бърк, ще разкажа на Маккензи всички неща, за които си мечтаеш във връзка с него.
И възнамеряваше да го направи наистина. Нямаше да допусне да бъде задявана от собствената си слугиня.
— Кой беше този?
— Майлс Кънингам.
— Мила света Кълъмба — изпищя Нели. — Знаех си, че ще стане хубавец. Беше най-симпатичният момък в Абърдийн, но не съм и предполагала, че ще изглежда толкоз…
Тя въртеше очи в кръг.
— О, престани — смъмри я Сюизън. — Той е само един крадец, простак и прелъстител на невинни жени.
— Да — отвърна енергично слугинята. — Мен може да ме прелъсти, когато има настроение за това. А ти можеш да кажеш на Маккензи каквото си искаш, тъй като вече имам нов мъж за мечтите си.
— Достатъчно! Ти си уважавана вдовица, с дъщеря, за която да мислиш.
Нели се усмихна.
— Една жена не винаги има само порядъчни мисли в главата си. Особено когато се намира пред такива като него.
— Край! — изфуча Сюизън и разцепи с длан въздуха. — Няма повече да говориш за него!
— Устните ми са здраво завързани като корсета на мисис Пийви.
— Чудесно. Тъй като имаме да вършим по-приятни неща от това да обсъждаме Майлс Кънингам.
— Да, миледи.
— И не се обръщай повече така към мен.
И двете мълчаха известно време. Младата жена започна да изпитва угризения заради грубия си тон и упреците. С надеждата да стопи напрежението, тя погледна към куклата в кошницата на Нели.
— Сорча ще хареса много тази хубавица.
— Да, ще я хареса.
— Дъщеря ти ти липсва.
— Това малко диваче? — попита прислужницата, ококорила насмешливо сините си очи. — Най-вероятно точно сега рита Макаду по пищяла и го нарича с разни грозни имена.
Сюизън си отдъхна. Образувалата се помежду им пропаст бе преодоляна.
— Тя е симпатично момиченце.
— Ако беше ваша дъщеря, щяхте да мислите другояче.
Младата жена въздъхна. Отдавна се бе отказала от мечтата да има деца, но копнежът все още не я напускаше.
— Понякога ми се струва, че цялата тази авантюра е само един лош сън — рече тя и размаха ръце.
— Да, на мен също. Кой би помислил, че някога ще дойдем в град Лондон… и то с такава цел?
Погледите им се срещнаха.
— Ще измъкнем всичките си шотландски съкровища от неговите лапи. Знам, че ще го направим — изрече, сякаш даваше обет, Сюизън.
Нели се ухили широко.
— Така е. Какво може да направи един раболепен англичанин срещу две храбри шотландски момичета?
— Майлс Кънингам ще загуби, на друго не може и да се надява — добави яростно младата жена.