Очите на слугинята блеснаха при споменаването на името му.
— Трябва да купим и други подаръци, преди да тръгнем от Лондон. — Спря пред една сергия, отрупана с цветя и пакетчета със семена. — Като например някакви китки за градината на леля Ейлис?
— Съгласна съм — отвърна Сюизън, обзе я отчаяние, щом се сети за леля си.
— Съжаленията няма да помогнат на Ейлис. Тя е това, което е — объркано дете в тялото на жена. — Тъй като господарката й не отговори, Нели додаде: — Изобщо не е сигурно, че вашите деца ще бъдат като нея. Особено ако се омъжите за Маккензи. Той е прекалено хубав, за да създаде недъгави деца.
В гърдите на младата жена запулсира старата позната болка. Колко пъти й се бе искало да остави настрани страховете си и да се съгласи да се ожени за Лаклан Маккензи? Прекалено често, но в крайна сметка практичността неизменно надделяваше, тъй като природата можеше да се окаже много жестока.
— Докато съществува макар и минимален риск — отвърна убедено тя, — това е равносилно на хазартна игра за мен. А и не обичам Маккензи. — Тъй като Нели понечи да се възпротиви, господарката й добави: — Точка по този въпрос. Решението ми е взето, каквото и да казваш… или каквото и да е мнението на Майлс Кънингам.
Прислужницата спря рязко.
— И как стана така, че Той подхвана темата за вашата женитба?
— Мисли, че е време Сюизън да се омъжва.
Нели сграбчи ръката на господарката си и попита развълнувано:
— Да не искате да кажете, че Кънингам знае коя сте в действителност?
— Разбира се, че не знае.
Слугинята си отдъхна.
— Какво още каза?
— Това е всичко. — Сюизън направи кратка пауза. — Освен че, поради кой знае каква причина, той мисли Сюизън за грозна и глупава.
— Ама че побъркан — възкликна бурно Нели. — Робърт му изпрати портрета ви миналата година и на него изглеждахте много добре.
— Може да си пада по блондинки като теб — подразни я младата жена.
Прислужницата се наду като пуяк.
— Има какво да се каже по този въпрос! Той обаче несъмнено е говорил повече, отколкото ми казвате сега.
Господарката й се засмя и рече:
— Майлс не се е прибирал от деня, в който спомена за грозотата ми. Зает е с разтоварването на „Шотландска мечта“.
— Пред магазина на Чиптън обаче не разтоварваше никакъв кораб. Доколкото видях, по-скоро разтоварваше страстта си към вас.
— Нели… — започна предупредително Сюизън, не й се искаше да й припомнят колко вулгарно се бе държала.
Прислужницата се намръщи.
— Добре де, но защо той се занимава с разтоварването на прекрасния си кораб?
— Мистър Куксън си е счупил крака.
— Куксън също ли е тук? — зяпна от изумление Нели.
Сюизън я потупа по ръката.
— Не се паникьосвай. Той също не подозира нищо.
— Мислех, че старият циция вече е погребан.
Младата жена се засмя още по-силно, като се сети за детинските пререкания на Маки и Куксън.
— Не е чак толкова стар.
— За Бога, какво още не сте ми казала?
Сюизън преразказа първата си среща с Майлс и описа останалите членове на прислугата.
— Тази Маки изглежда има здрава глава на раменете си. — Помисли за момент, и добави: — Макар да е проклета англичанка!
Сюизън обаче я слушаше само с половин ухо. Вниманието й бе привлечено от витрината на някакъв магазин за платове.
— О, Нели — въздъхна тя. — Не е ли хубава тази гледка?
На витрината бе наредена истинска изложба от красивите платове, производство на становете в Роуард касъл. Топ нежнозелен муселин, осеян с деликатни маргаритки, заемаше централното място. Край него бяха подредени с вкус десетки други десени. Погледът на Сюизън бе привлечен от ягодовочервения вълнен плат на черни прави линии. До него лежеше яркосин лен.
— Миледи?
Гласът на Нели прозвуча притеснено. Младото момиче вдигна насълзените си очи към нея и попита:
— Защо си се намръщила?
Слугинята посочи надписа във витрината. Дъхът на Сюизън секна. На него бе написано красиво: „От становете на Страдклайд.“
— Не! — възкликна младата жена, обхваната от гняв и недоверие. — Та това са роуардски платове. Някой си прави шегички с нас.
По-практична по природа, прислужницата рече:
— Е, трябвало е да си наемат продавач, който знае да чете, но след като не са го направили, ний просто ще им покажем тяхната грешка.
Нели се запъти към входа, но господарката й я спря.
— Почакай.
Въпреки яростта си, бе запазила достатъчно самообладание, за да обмисли ситуацията. Отдавна подозираше, че нейните платове струваха повече от подаянията, които получаваше за тях. Сега вече знаеше причината. Трябваше да сложи край на това. Каквото и да предприемеше обаче, не трябваше да привлича вниманието към себе си.