По-късно, докато сръчните пръсти на Нели втриваха миризливата боя в косите на Сюизън, тя се опита неуспешно да освободи съзнанието си от неприятни мисли. Всеки път щом затвореше очи обаче, чувстваше отново ръката на Майлс върху гърдите си и си представяше какво би било усещането от допира на устните му до нейните.
— Защо не ми разкажете нещо повече за Него? — попита прислужницата.
Младата жена подскочи, сякаш я бяха хванали на местопрестъплението.
— Какво искаш да знаеш?
— Ами, сега, след като го видях, се питам дали го мислите за красив?
— Да — отвърна откровено Сюизън. — Той е красив, крадлив, гаден лъжец.
Слугинята подсвирна.
— Говорите като истинска шотландка. Кажете ми още нещо.
Младата жена се облегна назад в топлата вана. Нели коленичи на пода до нея. Без да обръща внимание на вълнението, което отново усети в стомаха си при мисълта за него, тя обяви:
— Силен е като абърдийнски жребец. Видях го как носи Куксън без никакво усилие.
— Сигурно всяка вечер се облича като някой франт, с ей толкоз висока перука — повдигна над главата изцапаната си с боя ръка прислужницата. — Както правят всички лондонски джентълмени.
Сюизън поклати глава.
— Не слага нито пудра, нито каквито и да било други украси в косите си, освен тънката кожена връвчица, която ги задържа.
Слугинята наклони на една страна глава.
— И никога ли не се конти?
— Аз поне не съм го виждала. Макар да ми се иска. Щеше да бъде по-лесно, ако се представяше в истинската си светлина. — После понижи глас и напомни на прислужницата си: — Той ни причини ужасни неприятности, Нели.
— Какво общо има едното с другото? Няма нищо лошо в това да оцениш един представителен мъж, особено когато той оценява по достойнство една представителна жена като вас, миледи. Има добро око… въпреки, че е крадлив мошеник.
— Изглежда мил и грижлив, поне към Маки, Куксън и Уилям — рече ядно Сюизън. — Дори ми намигна.
— Поведението му към вас днес обаче беше доста повече от обикновено намигане. Ако питате мен, ще се опита да ви вдигне полите преди да свършим задачата си.
— В такъв случай го чака изненада — обяви младото момиче, без да обръща внимание на странния начин, по който се ускори пулсът й.
Нели зацъка с език.
— А как пък щеше да се изненада, ако знаеше коя сте всъщност! Явно не си спомня типичните ви Харпъровски очи.
— Бях само на шест години, когато баща ми го отведе в морето.
— Баща ви обичаше Майлс, това не може да се отрече. Взе го от улицата и го отгледа като свое собствено дете. Научи го на моряшкия занаят и когато се удави през онази буря, Майлс се погрижи бизнесът му не само да не пропадне, а дори да разцъфти. Грижеше се за вас с майка ви, макар по онова време да бе още само момче. — Гласът на Нели помръкна. — Лейди Сибийл го обожаваше.
— Не искам да си спомням за това, Нели. Несъмнено той успя да заблуди и моите родители.
— Домът му добре ли изглежда?
— О, да. Пълен е с ценни вещи от целия свят. Персийски килими по мраморните подове, прекрасен витраж в коридора на горния етаж и самовари, високи колкото теб. В моята стая има истинско легло, а не някакъв изпотрошен боклук.
Слугинята бе видимо впечатлена.
— А неговите стаи?
Сюизън отмести поглед и каза, като избягваше истината:
— Спалнята му е доста странна. О, мебелирана е царски, по това две мнения няма, но никога няма да се сетиш къде си слага дрехите… в скрина, с който баща ми пътуваше по море.
— Тази вехтория? Защо ще го прави, ако не от сантименталност?
— Не знам, Нели, истинска загадка е за мен.
— Има ли си любовница?
Младата жена вдигна рамене. Учуди се защо сърцето й се сви при тази мисъл.
— В морския сандък на татко Майлс държи миниатюрата на някаква жена, но моят портрет не се вижда никъде в дома му. Никъде. Попитах Маки, дали в живота му има някоя специална жена, но тя само се намуси и обясни, че й било забранено да говори повече за нея.
— Знаех си — заяви прислужницата. — Той е от онези, които ръмжат като мечки и карат слугите си да работят, докато се строполят.
— Отново се лъжеш, Нели. Той е доста търпелив към Маки и Куксън. А Уилям буквално го боготвори.
— А вий как се разбирате с него?
— По-добре, отколкото очаквах. Маки е заета покрай грижите си за Куксън през по-голямата част от деня. Затова и успях да се измъкна днес. И по-добре да не закъснявам много. Как е косата ми?