Нели погледна самодоволно.
— Черна като езерото Лох Ейл в безлунна нощ.
— Добре. Значи мога да се връщам в леговището на дявола.
— А аз — да отида при шивача и да си намеря работа при него.
Нели беше толкова наивна, толкова уверена за успеха на тяхната мисия. Дали не разбираше на каква голяма опасност се излагаха?
— Нели… тревожа се за теб. Улиците са опасни нощем. Започвам да си мисля, че сгреших, като накарах Дъндас и войниците да ни чакат в Абърдийн.
Напереният вид на прислужницата се изпари моментално.
— В мен е пистолетът, който ви даде той. И не мислете, че няма да го използвам. Освен това — тонът й просветля, — разстоянието оттам дотук е съвсем малко. Войниците по-добре да си стоят там, където са. Представете си вълнението, което ще предизвикат в Лондон онези грубияни. Ами да, тоя буен Дъндас най-вероятно ще скочи на Майлс преди да успеем да завършим мисията си.
Сюизън си отдъхна.
— Вероятно си права. В такъв случай ела тази вечер в девет. Ще те чакам край прозореца в мазето.
— Ами ако Той се е върнал?
— Ако се е прибрал, ще бъде в стаята на Куксън на втория етаж. Маки каза, че се тревожел да не би Оли да осакатее.
— Да не му направим лоша услуга?
— На Куксън ли?
Слугинята присви очи.
— Знаете, че имах предвид Него.
Младата жена сведе глава, за да скрие усмивката си.
— Може да ми се смеете — рече Нели. — Но Майлс Кънингам не ми изглежда толкова лош, колкото си мислехме.
Сюизън вдигна очи.
— Той е крадец и измамник и аз няма да се подлъжа от красивата му външност и очарователните му маниери.
Но докато вървеше към дома му, сърцето й биеше учестено при мисълта, че скоро ще го види.
ГЛАВА ТРЕТА
— Ето част от надницата ти, Мора — каза Маки и извади няколко монети от джоба си. — Остатъка ще получиш тогава, когато Куксън се заеме отново със счетоводните си книги.
— Не мога да взема пари от теб, Маки.
— Това е от фонда за поддържане на домакинството — отвърна икономката, видимо смутена.
Сюизън осъзна грешката си. От слугите се очакваше да приемат с нетърпение заплатата си, какъвто и да е нейният източник. Извърна очи и пое парите.
— Благодаря ти, в такъв случай. Не мислех, че е прилично да си ги искам.
Маки се усмихна добродушно.
— Ти свърши чудесна работа, момиче. Справи се по-добре и по-бързо, отколкото биха го сторили повечето. Кой би могъл да очаква, че една тъкачка ще научи само за една нощ слугинските задължения? Свикнеш ли веднъж с нашия начин на живот, няма да имаш повече проблеми.
— Много мило, че ми го казваш.
Икономката не предполагаше колко повече неща бе научила Сюизън.
— В случая важно е мнението на господаря — заяви Маки и вирна брадичка. — А той е доволен от работата ти.
— Господарят Кънингам ли го каза? — попита младата жена, като се питаше защо Майлс би си направил труда да забележи труда на една слугиня и да й прави комплименти. — Цяла седмица не е имал за закуска друго освен кифлички.
— Той си пада по твоите кифлички. Не се изненадвай от милите му думи. Прекрасен човек е. Най-добрия, за когото съм работила.
Последното нещо, което желаеше Сюизън, бе да спори с Маки във връзка със съмнителните добродетели на Майлс Кънингам.
— Да отида ли да пазаря днес вместо теб? — попита тя.
— Не, миличка, по-добре този път за това да се погрижа аз. Трябва да се купуват много неща. Няма как, щом ще идват на вечеря граф Ейнсбъри, високомерната му дъщеря и разни други като тях.
Младото момиче се обезсърчи. Беше свикнала да ходи всеки ден на пазар, за да осигури на Маки повече време да се грижи за Оли Куксън, той се възстановяваше бавно. Това позволяваше на Сюизън да се среща тайно с Нели, която от своя страна бързо губеше илюзиите си относно Лондон. Обзета от отчаяние, тя възкликна:
— Тогава да направим списък.
Маки я изгледа смаяна.
— Нима можеш да четеш и пишеш?
На Сюизън не й се искаше да признае, че има подобни умения — повечето английски прислужници бяха неуки. Беше започнало да й омръзва обаче да се прави на слугиня и да се чувства като крадла. Един следобед в градината край пазара щеше да й се отрази добре, да повдигне духа й. А Нели сигурно вече щеше да има доказателството, нужно на Сюизън да обвини Майлс, че имитира платовете им.
— Да, мога, и то не по-зле от лейди Сюизън — не се сдържа да не добави тя.
Лицето на икономката се озари от щастлива усмивка и тя плесна с ръце.
— Сядай тогава, а аз ще донеса нещата за писане от кабинета на господаря — каза Маки и излезе от стаята.