— И защо не? Имахме един е същ учител.
— Защо се мръщиш? Мислех, че харесваш Сюизън.
Мозъкът й работеше трескаво. Успя да измисли какво да отвърне.
— Все още си мислех за бъбреците.
Любопитното изражение на лицето му изчезна. Младият мъж постави лакът върху масата и подпря брадичка в дланта си. Бе близо, прекалено близо, и топлият му, ухаещ на мента дъх, галеше бузите й. В изразителните му очи нямаше и сянка от съмнение. Това я изпълни с облекчение. В тях обаче се забелязваше нещо ново, нещо вълнуващо, нещо опасно…
— Говорех за харесване — прошепна многозначително той, — и за нехаресването. — Очите му опипаха дръзко лицето на Сюизън и се спряха върху устните й. — Особено за… харесването.
Младото момиче изпита по-голям страх от когато и да било в живота си. Дори примката на палача, страховита и ужасяваща, й се стори за предпочитане пред пламналия поглед на Майлс. Въпреки това не можеше да извърне очи.
— И порядъчно количество брашно, Мора — заяви през смях Маки. — Изглежда твоите шотландски кифлички допаднаха много на небцето на господаря.
Младият мъж се усмихна широко и повдигна вежди.
— Допадна ми, точно така, девойче. — Взе перото от ръката й и погали бузата й с него. — Какво мислиш да сториш по този въпрос?
В гърлото й заседна изпълнена с копнеж въздишка. Желаеше до болка да усети устните му върху своите, да изучи вълнуващите нови чувства, които напираха в нея.
Перото докосна устните й, после бавно и мъчително приятно се насочи към всяка от бузите й, към носа и челото. Устата й пресъхна, дланите й се изпотиха.
— Отново се опитвате да ме прелъстите — заяви тя, но сама не усети недоволство в тона си.
Очите на Майлс потъмняха. Устните му се разтвориха.
— Имаш един такъв поглед, девойче… който изпълва мъжа с желание да те прегърне… да построи къща насред полето… да гледа как синовете му сучат от гърдите ти… как люлееш дъщерите му в скута си.
— И не забравяй да вземеш една питка от онова миризливо чуждестранно сирене, с малките дупчици — изсумтя Маки. — Хубавото английско сирене не било по вкуса му.
Майлс се наведе още по-близо до нея. Перото падна върху масата.
— Вкусът ми — прошепна той, — изгаря от желание да опита устните ти.
Устата му се сля с нейната и светът сякаш се завъртя около тях. Усещането за летене, за безтегловност, скоро отстъпи място пред по-дълбока необходимост. Ръката й сама намери бузата му, пръстите й се провряха в косите му. Бяха гъсти и сякаш като коприна. В съзнанието й се оформи въпросът дали гърдите му бяха покрити с подобни на тях косъмчета. Младият мъж наклони настрани глава, без да отделя устните си от нейните. Когато езикът му започна да напира навътре, Сюизън го придърпа по-близо до себе си и разтвори отново уста, изпълнена с надеждата той да влезе отново в нея.
Точно така и стана.
Внезапно тя изгуби контрол над себе си. Все едно че попадна в карета, теглена от хиляда побеснели жребци, препускащи през безкраен низ от долини и хълмове. Дъхът й секна от възбуда, а желанието я понесе по забранената пътека. Изпита известно облекчение, когато ръката му се плъзна в деколтето й и започна да гали гърдите й.
Майлс се отдръпна и прошепна задъхано:
— Ела тази вечер в стаята ми.
Събрала последните останки от съпротивителните си сили, Сюизън отвори уста, за да откаже, макар вътрешният й глас да крещеше, че постъпва глупаво.
Изражението му я накара да замълчи. Тъмнокафявите очи, които я гледаха, обещаваха прекрасни неща.
— Или искаш да ме оставиш да спя сам в компанията само на това тук? — рече младият мъж и постави ръката й върху издутината под панталоните си.
Дланта й пламна. Пръстите й се свиха инстинктивно, готови да сграбчат обекта, за който ставаше дума. Пулсът й се ускори още. Тя затвори очи, а ушите й започнаха да пищят. Мили Боже, как само го желаеше…
— Девойче?
С усилие отдели погледа си от лицето му. Дъхът й секна, когато видя, че действително галеше подутината под брича му. Отдръпна рязко ръка. Това движение сякаш й помогна да възвърне разума си и да се захване отново с перото. С широк жест задраска неприятните бъбреци от списъка.
Гласът й отново звучеше равно, а погледът й беше безизразен, когато каза:
— Ще провалим и списъка, и менюто, ако не ни оставите да си вършим работата.
Майлс се изсмя. Младата жена започваше да се страхува от този звук, който я обезоръжаваше.
— В никакъв случай няма да причиня подобно нещо — отвърна снизходително той и се отдръпна от масата.