Арогантният му тон пропука стената на търпението й.
— Няма да дойда в стаята ти, Майлс Кънингам! — изсъска Сюизън. — Нито в леглото! Ти си истински развратник, и то от най-лошите — онези, които прелъстяват слугините си.
— Какво беше това, Мора? — провикна се Маки.
— Може и да съм целунал някоя слугиня — произнесе отчетливо той, а очите му проблеснаха гневно, — но тя нямаше нищо против, абсолютно сигурен съм.
Младата жена зяпна, за да протестира, но преди да успее да издаде дори звук, Майлс излезе от стаята. А тя започна да се упреква, че се бе държала като последна глупачка. И как можеше да се надява на успех, ако се оставеше на спомените да диктуват действията й? Трябваше да забрави щастливите детски години в Абърдийн. Беше достатъчно само за миг да свали гарда и отново виждаше как двете с майка й седяха на кея и очакваха баща й и Майлс да се завърнат от поредното си морско пътешествие. Изучаваше география, като проследяваше линиите между Абърдийн и Кадис, Абърдийн и Кале по картата, изрисувана от ръката на Майлс. Пак покрай тях се бе научила да борави с календар и отбелязваше на него всеки ден от кратките им пътувания.
Някога сладките спомени бяха вгорчени от годините на отчуждение и резервираност и сега й приличаха на лош сън.
— И треска за петък — обади се отново икономката.
Думите й отклониха Сюизън от нерадостните й мисли, заради което ги посрещна с радост.
— Но не купувай, ако очите им са замъглени.
— В никакъв случай — прошепна младата жена.
„Тя със сигурност нямаше нищо против“ — мислеше си Майлс, но това не го задоволяваше. Ни най-малко. Ядосан, задето изпитваше все по-силно привличане към новата прислужница и още по-ядосан на измъчващото желание, впило нокти в слабините му, той се запъти към кабинета си. Още нещо го притесняваше — копнежът за нещо по-нежно, по-сладко от чисто физическото задоволяване. От нощта, когато за първи път бе зърнал напетата слугиня, вниманието му бе привлечено към нея. Тъй като я мислеше за наивно селско момиче, попаднало за първи път в големия град, той бе проявявал снизходителност към начина, по който го оглеждаше с широко отворени очи. Днес обаче бе разбрал, че се е лъгал.
Пак я бе хванал да го зяпа безсрамно, пак бе омагьосан от свежата й красота и само с усилие на волята се сдържа да не я замъкне в спалнята си и да й покаже до какво точно водеха тези нейни подканящи погледи и пищна хубост. Щом се сетеше за предстоящата нощ, желанието го обземаше отново. Желание и още нещо. Копнееше да чуе смеха й и да слуша с часове как говори на своя музикален диалект. Кой знае как, но тя успяваше да го накара да забрави неприятностите в живота си и да съсредоточи вниманието си върху тази мечта. Караше го да вярва, че някой ден ще може да изостави морето и да пусне корени в собствено парче плодородна земя. Караше го да мисли, че ще отглежда пчели и ще слуша песента на петлите.
Ядосан на самия себе си, Кънингам влезе в кабинета и отвори стъклената вратичка на шкафа. Оли бе отгатнал целите на това момиче още преди няколко седмици и сега Майлс трябваше да се успокои, преди да застане пред него, иначе щеше да стане една… В продължение на седмици младият мъж упорито бе отричал възможността тя да има други интереси, освен да прави кифлички и да разглежда Лондон. Това обаче бе останало в миналото, тази вечер щеше да разбере дали това прекрасно тяло бе толкова апетитно и изпълнено с желание, както изглеждаше.
Младият мъж взе счетоводните книги от полиците, като не преставаше да размишлява върху предстоящото прелъстяване на една от своите прислужници. Други в неговото положение гледаха на жените от своя персонал като на плячка, която им се полага по право. Майлс не бе от тях. Имаше си любовница, елегантна и опитна жена, с която нямаше нужда да се преструват, че изпитват някакви чувства един към друг или градят общи планове за бъдещето. Чарът и красотата на Барбара обаче бледнееха пред външността на шотландчето. А той не трябваше да злоупотребява със своето положение — на това го бе научил един много скъп за него човек.
Младият мъж излезе от кабинета си, като продължаваше да мисли за този човек. Носеше с лекота тежките счетоводни книги с една ръка, докато изкачваше бавно стълбите към спалнята на Куксън.
Майлс беше отраснал на улицата. Петнайсет години, изпълнени със самота и мизерия, се бе борил и проправял пътя си. Беше оцелял единствено благодарение на волята си за живот. Нежността и любовта му бяха непознати, докато един благословен ден не се бе появил Едуард Харпър. Всеки път, когато се сетеше за бащата на Сюизън, очите на младия мъж се насълзяваха и гърдите му се раздираха от болка. Мил, любящ човек, Едуард бе измъкнал момчето от калта и го бе въвел в своя свят, бе го взел под своето крило и го бе дарил със семейство. Сибийл Харпър му бе станала майка, а Сюизън — неговата малка сестричка.