Той премести подноса в едната си ръка, за да затвори вратата. В този момент вдигна глава и забеляза Сюизън. Кафявите му очи я огледаха от главата до петите, после се спряха върху лицето й, което, сигурен бе в това, бе почервеняло.
— Обърни се — изкомандва тихо той, но в гласа му се долавяше усмивка.
Дланта й отказа да се подчини и да се отдели от дървения парапет. Потта измокри полирания махагон. Настойчивият му поглед сякаш я бе хипнотизирал. Трябваше да полага усилия, за да диша. Едва когато Майлс повдигна едната си вежда и я огледа отново отгоре до долу, тя възвърна самоконтрола си. Царственото му изражение и господарското поведение възпламениха гордостта й.
Ако трябваше да повдига настроението му от време на време, цената не бе чак толкова висока, тъй като в крайна сметка тя щеше да има последната дума. Сюизън се завъртя грациозно, с вид на жена, привикнала да дава заповеди, а не да ги изпълнява. Меката материя на синята й рокля прошумоля в напрегнатата тишина.
— Много добре — промърмори бавно младият мъж. — Но не слагай престилката. Харесвам роклята такава, каквато си е.
Значи той гледаше на нея като на предмет, изложен за неговото удоволствие! Гордостта й се възпламени над точката на здравия разум.
— Да, милорд — отвърна лаконично тя.
И изобрази нещо като усмивка на лицето си.
Реакцията му бе незабавна. Кожата на челото му се изпъна, чувствените му устни се извиха в ъгълчетата.
— Имаш остър език, девойче. Предупреждавам те за втори път да го поизгладиш.
Страхът и гневът се бореха за надмощие в нея. Победи гневът.
— За втори път, така ли? — попита Сюизън, като изпъна гръбнак и затвърди решителността си. — Да не би паметта да ти изневерява, тъй като аз не си спомням подобно предупреждение.
В мига, в който думите излязоха от устата й, тя съжали, че ги е изрекла. Младият мъж пред нея внезапно замръзна като статуя, а очите му я пронизваха като стрели. Със сигурност щеше да я уволни на часа заради дързостта й. И тогава нямаше да може да измъкне останалите Maide dalbh.
Той обаче не постъпи според очакванията й. Отметна назад лъвската си глава и се засмя. Чиниите върху подноса затракаха, сякаш акомпанираха на мелодичния му глас.
Ох как само кипеше вътрешно, че се бе оставила да я предизвикат така лесно. Уплашена да не би следващите думи да определят окончателно съдбата й, Сюизън стисна здраво челюсти. Когато желанието да му каже да въври по дяволите отмина, тя се обърна към стълбите. Гласът му я възпря.
— И махни това глупаво боне — рече той и се приближи до нея. — Отвратен съм от всичко, което правят жените с косите си. Проклет да съм, ако си спомням кога за последен път съм видял същество от женски пол без къдраво боне, шапка или висока напудрена перука, върху която се мъдрят лодчици, пиленца и един Господ знае още какво. — После понижи глас. — Не понасям да виждам това в дома си, нито на моите момичета.
Въпреки собственическата му забележка и несъгласието си, младата жена не се сдържа и се засмя на описанието му за модните тенденции на деня. Той отвърна с онзи дълбок и така добре познат смях, който я смущаваше толкова много. Поклати глава, за да прогони доброто си настроение, и заслиза по стълбите. Той направи същото, но благодарение на големите си крачки скоро я надмина.
Преди да достигнат площадката между етажите, Майлс вдигна поглед към нея.
— Ако обичате, бихте ли се раздвижили малко, за да вървите с мен, или ще трябва да сляза по стълбите като младоженец? — Отмести леко вляво подноса и сведе очи към дългите си крака. — Струва ми се, че не съм създаден за подобна стъпка — добави шеговито той.
Сюизън потисна смеха, породен от картинката, която представляваше човекът пред нея. Сресан безупречно и облечен във вечерно облекло, но с глупава усмивка на лице. А подносът с мръсни чинии в ръцете му направо щеше да я накара да се задуши от потискания смях. Младият мъж погледна стеснително към товара си.
— Няма съмнение — ако графът ме видеше сега, утре щях да се превърна в посмешище за цял Лондон.
Неспособна да даде задоволителен отговор, Сюизън протегна ръце и рече:
— Тогава го дайте на мен, тъй като аз няма какво да губя… а и не можем да позволим да обиждате благородниците, нали така, сър?