Всъщност плановете, които чертаех тогава, не бяха особено грандиозни. Ставаше дума единствено за непосредствени, почти битови стремежи, обусловени от координатите на мястото и времето, в което ми се случи да живея; планове за бъдещето, което изглеждаше близко и достъпно, сякаш бе на една ръка разстояние. През онези дни светът ми кръжеше бавно около няколко фигури, които аз смятах за непоклатими и вечни. Майка ми бе най-важната от всички. Беше модистка и работеше в едно ателие с изискана клиентела. Имаше опит и добър вкус, но до края си остана обикновена шивачка, наемна работничка като толкова други, които всеки ден в продължение на десет часа чупеха ноктите си и си вадеха очите, докато крояха и шиеха, пробваха и преправяха дрехи, предназначени за чужди тела и за погледи, които едва ли щяха да се спрат върху тях. Тогава не знаех почти нищо за баща си. Никога не го бях виждала; отсъствието му също не ми тежеше. Никога не изпитах особено любопитство да науча нещо за него, докато един ден, когато бях на осем или девет години, майка ми се реши да ми даде оскъдна информация. Имал друго семейство, било невъзможно да живее с нас. Приех тези сведения със същата припряност и разсеяност, с които погълнах последните лъжици от зеленчуковата супа пред мен вълнуваше ме много повече кога ще сляза да играя на площада, отколкото животът на този непознат.
Бях дошла на този свят през лятото на 1911-а, същата година, в която Пастора Империо4 се омъжила за Ел Гальо5, когато се родил Хорхе Негрсте6, а в Европа залязвала звездата на един период, наречен Бел епок. В далечината вече се дочували барабаните на Първата световна война, в мадридските кафенета четели „Ел Дебате“ и „Ел Ералдо“, а Челито7 влудявала мъжете, кършейки чувствено снага в ритъма на музиката. Крал Алфонсо XIII — в промеждутъка на любовните си авантюри — успял все някак да се сдобие с петото си законно дете. Начело на правителството му бил либералът Каналехас, който не подозирал, че само след година един ексцентричен анархист ще го убие с изстрели в главата, докато разглежда новите книги в книжарница „Сан Мартин“.
Детството ми беше относително щастливо, с повече грижи, отколкото излишества, но без големи лишения и разочарования. Израснах на тясна уличка в центъра на Мадрид, до площад „Ла Паха“, на две крачки от Кралския дворец, на хвърлей от неподражаемата глъч в сърцето на града, сред простряно пране, мирис на белина, гласове на съседки и приличащи се на слънце котки. Посещавах едно начално училище, което се намираше в близкия партер — на чиновете, предвидени за двама, сядахме по четирима без никакъв ред, блъскайки се, и рецитирахме с пълно гърло „Песента на пирата“ и таблицата за умножение. Там се научих да чета и да пиша, да боравя с четирите основни аритметични действия и запомних имената на реките, които браздяха жълтеникавата карта, окачена на стената. На дванайсет години образованието ми приключи и отидох да чиракувам в ателието, където работеше майка ми. Моята естествена съдба.
От работилницата на Мануела Година — нейната собственичка, вече от десетки години излизаха красиви, идеално скроени и ушити дрехи, прочути в цял Мадрид. Ежедневни тоалети, палта и наметки, които после щяха да бъдат носени от изискани дами, когато се разхождаха по „Кастеляна“, на хиподрума и на игрището за поло в Пуерта де Йеро, пиеха чай в „Сакуска“ или отиваха в бляскавите катедрали. Мина обаче известно време, докато започна да навлизам в тайните на шивашкия занаят. В началото бях момиче за всичко: разравях жарта в мангалите и метях изрезките от пода, затоплях ютиите на огъня и тичах, докато останех без дъх, да купувам конци и копчета на площад „Понтехос“. Доставях в луксозните къщи току-що завършените тоалети, опаковани в торби от кафяв лен — това беше любимата ми задача, най-приятното развлечение в начеващата ми кариера. Опознах портиерите и шофьорите на най-богатите къщи, камериерките, икономките и домоуправителите на най-заможните семейства. Успях да зърна крадешком най-изтънчените дами, дъщерите им и съпрузите им. И като ням свидетел влизах в буржоазните им къщи, в аристократичните палати и в пищните апартаменти в старинните квартали. Невинаги успявах да прекрача извън помещенията за прислугата и тогава някой от домакинството приемаше тоалета, който носех; друг път обаче ме канеха да отида до дрешниците и тогава минавах по коридорите, оглеждах салоните и поглъщах с очи килимите, полилеите, кадифените завеси и роялите, на които понякога някой свиреше, като си мислех колко ли е прекрасно да живееш на подобно място.
4
Артистичното име на Пастора Рохас Монхе (1889–1979 г.) — севилска танцьорка, една от най-значимите фигури на фламенкото. — Б.пр.
7
Артистичното име на Консуело Портела (1885–1959 г.) — популярна испанска певица. — Б.пр.