Навярно се питате какво стана със Серано Сунер. Ще ви разкажа. Германците нападнаха Русия през юни четирийсет и първа и той, изпълнен с пламенна готовност да подкрепи своите добри приятели от Третия райх, излезе на балкона на централата на Фалангата на улица „Алкала“, облечен със снежнобялото си сафари като киноартист, и извика яростно: „Русия е виновна!“. После сформира кервана от злощастни доброволци, наречен Синята дивизия, украси Северната гара с нацистки знамена и изпрати хиляди испанци да рискуват живота си на страната на Оста в една война, която не беше тяхна и за която никой не бе поискал помощ.
Не оцеля като политик, за да види как Германия изгуби войната. На 3 септември 1942 г., двайсет и два месеца и седемнайсет дни след Бейгбедер и точно със същите думи, Държавният вестник обяви отстраняването му от постовете, които заемаше.
Причината за сгромолясването на Сунер привидно беше един сериозен инцидент, в който бяха замесени карлисти99, армията и представители на Фалангата. Имаше избухнала бомба, десетки ранени и две жертви: фалангистът, който я беше хвърлил, бе екзекутиран, а Серано — отстранен поради факта, че беше председател на Политическия съвет на Фалангата. Под сурдинка обаче се разказваха други истории.
Поддържането на Серано на власт, изглежда, струваше скъпо на Франко. Наистина роднината — блестящ политик — се беше нагърбил с изграждането на гражданските структури на режима; вярно беше също, че той свърши голяма част от мръсната работа. Организира администрацията на новата държава и пресече недоволството и нападките на фалангистите срещу Франко, когото те, между другото, ценяха твърде малко. Обмисляше, организираше, разпореждаше се и действаше на всички фронтове на вътрешната и външната политика, трудеше се с такова усърдие навсякъде, че накрая омръзна и на сянката си. Военните го мразеха, народът го ненавиждаше до такава степен, че го обвиняваше за всички злини, сполетели Испания: от поскъпването на билетите за кината и театрите до сушата, която опустоши реколтата през тези години. Да, Серано беше твърде полезен на Франко, но накрая обсеби прекалено много власт и натрупа прекалено много омраза. Присъствието му тежеше на всички, а освен това митът за германската мощ, който той толкова въодушевено поддържаше, започна да се пропуква. Затова се говореше, че каудильото се е възползвал от инцидента с развилнелите се фалангисти, за да се отърве от него, както и да го посочи като единствения виновник за подкрепата на Испания за Оста.
Такава бе неофициалната интерпретация на официалната версия. И хората повярваха. Аз обаче научих, че е имало и друга причина, която може би е изиграла по-значителна роля, отколкото политическите конфликти, недоволството на Франко и войната в Европа. Научих това, без да мърдам от дома си, чрез моите клиентки знатните испанки, чийто брой в пробните на ателието нарастваше. Според тях истинската причина за отстраняването на Серано беше Кармен Поло. Разказваха, че към това я подтикнало възмущението, когато научила, че на 29 август красивата и нагла маркиза Лянсол родила четвъртата си дъщеря. За разлика от предишните отрочета, бащата на това момиченце с котешки очи не бил съпругът й, а нейният любовник Рамон Серано Сунер. Скандалът бил неимоверно унизителен не само за съпругата на Серано — Сита Поло, сестрата на доня Кармен, но и за семейство Франко Поло, и надхвърлил всичко, което съпругата на каудильото била готова да понесе. Така че тя настъпила мъжа си по болното място, като го убедила да отстрани Сунер. Уволнението било неминуемо. След три дни Франко му съобщил новината насаме, а на следващия я оповести публично. Розалинда би казала, че оттогава Серано е totally out100. Канделария Контрабандистката щеше да го изрази по-решително: изритан на улицата.
Разнесе се слух, че скоро щял да бъде изпратен като посланик в Рим, че може би след време отново щял да се върне във властта. Това никога не се случи. Франко никога повече не прояви интерес към неговата особа. Трябва обаче да кажем в негова защита, че през дългия си живот той се държа достойно и дискретно, като упражняваше адвокатската си професия, участваше в частни предприятия, пишеше материали за вестниците и книги с леко ретуширани спомени. От позицията си на дисидент, използвайки публични трибуни, той дори си позволи да намекне на своя роднина, че е целесъобразно да проведе дълбоки политически реформи. Никога не изгуби чувството си за превъзходство, но и не се поддаде на изкушението — както толкова други — да се обяви за демократ по рождение, когато нещата се обърнаха. С течение на времето личността му спечели известно уважение сред испанското общество. Почина дни преди да навърши сто и две години.
99
Представители на клерикално-абсолютисткото течение в Испания (наречени на името на дон Карлос Мария Исидор де Бурбон, граф Молина, претендент за испанския престол под името Карл V). — Б.р.