Казах с усилие „да“.
— Добре, тогава престанете да плачете и да започваме.
Избърсах сълзите си с крайчеца на чаршафа. Комисарят изчака малко. Веднага щом установи, че съм се поуспокоила, се върна съвестно към задачата си.
— Готова ли сте?
— Да — прошепнах аз.
— Вижте, обвинена сте от управата на хотел „Континентал“, сте оставили неплатена фактура за доста голяма сума, но това не е всичко. Случаят, за жалост, е много по-сложен. Узнахме, че срещу вас е подадена жалба от компанията „Испано-Оливети“ за измама на стойност двайсет и четири хиляди осемстотин и девет песети.
— Но аз… Но…
С жест на ръката прекъсна оправданията ми — имаше още новини, които трябваше да ми съобщи.
— И заповед за издирване заради кражба на бижута със значителна стойност от частно жилище в Мадрид.
— Аз не…
Шокът от чутото ми пречеше да мисля и да говоря свързано. Забелязал объркването ми, комисарят се опита да ме успокои:
— Вече знам, вече знам. Успокойте се, не се напрягайте. Прочетох документите, които носехте в куфара си, и с тях мога да възстанови приблизително събитията. Намерих писмото, което е оставил мъжът или годеникът, или любовникът ви, или какъвто и да ви е Арибас. Намерих удостоверение, че бижутата са ви дарени, както и документ, който свидетелства, че предишният собственик на бижутата е всъщност баща ви.
Не си спомнях да съм вземала тези документи със себе си. Не знаех какво е станало с тях, откакто Рамиро ги прибра, но щом бяха сред вещите ми, явно аз самата ги бях взела несъзнателно от хотела, преди да го напусна. Въздъхнах облекчено, като разбрах, че може би в тях се крие моето спасение.
— Говорете с него, моля ви, говорете с баща ми — помолих го аз. — Той е в Мадрид, казва се Гонсало Алварадо, живее на улица „Ермосиля“ деветнайсет.
— Няма как да го открием. Връзките с Мадрид са много лоши. В столицата цари безредие, много хора са неоткриваеми — има задържани, избягали или на път да избягат, някои се крият, други са мъртви. Освен това положението ви се усложнява от факта, че жалбата е подадена от сина на Алварадо, мисля, че се казва Енрике, вашия полубрат, нали? Да, Енрике Алварадо — потвърди той, след като погледна бележките си. — Изглежда, някаква прислужница го е уведомила преди няколко месеца, че сте били в къщата и сте излезли от там доста възбудена, като сте носели някакви пакети. Предполагат, че в тях са били бижутата, смятат, че баща ви е станат жертва на шантаж или някакво изнудване. С една дума, доста неприятен случай, въпреки че тези документи ви оневиняват.
Тогава извади от външните джобове на сакото си документите, които баща ми ми беше дал по време на срещата ни преди няколко месеца.
— За ваш късмет Арибас не ги е взел заедно с бижутата и парите, вероятно защото биха могли да го компрометират. Трябвало е да ги унищожи, за да си защити гърба, но в бързината не го е сторил. Можете само да му благодарите, защото това засега ще ви спаси от затвора — заяви той иронично. След това затвори за миг очи, сякаш се опитваше да върне последните си думи назад. — Извинете ме, не исках да ви обидя. Предполагам, че едва ли имате желание да благодарите на мъж, който се е отнесъл така с вас.
Не отвърнах на извинението му, само попитах тихо:
— Той къде е сега?
— Арибас? Не знаем със сигурност. Може да е в Бразилия, а може би в Буенос Айрес. Или в Монтевидео. Качил се е на презокеански кораб под аржентинско знаме, но може да е слязъл на различни пристанища. Придружавали са го трима души: руснак, поляк и италианец.
— Няма ли да го издирите? Няма ли да го проследите и да го задържите?
— Опасявам се, че не. Нямаме достатъчно улики — само половината от една неплатена фактура. Освен ако не искате да го обвините за бижутата и парите, които е взел от вас, макар че, искрено казано, не си струва труда. Вярно е, че всичко е ваше, но произходът им е доста неясен и обвинението срещу вас е именно за тях. С една дума, ще бъде трудно да установим местонахождението му. Тези типове обикновено са хитри, имат богат опит, знаят как да се скрият и след четири дни да се появят най-неочаквано в някоя точка на света.
— Но ние смятахме да устроим живота си, готвехме се да започнем дейност. Очаквахме само потвърждение — измънках аз.
— Имате предвид пишещите машини? — попита той и извади друг плик от джоба си. — Не е било възможно, нямали сте разрешение. Собствениците на школите в Аржентина не са имали никакъв интерес да разширяват дейността си отвъд океана и са ви уведомили за това през април. — Той забеляза недоумението, изписано на лицето ми. — Арибас не ви е казал, нали?