Спомних си как всеки ден питах нетърпеливо на рецепцията за това писмо с надеждата, че ще промени живота ни, а то вече от месеци е било у Рамиро, който така и не ми бе казал за него. Аргументите, с които исках да го защитя, постепенно се разпръсваха, изчезваха яко дим. Хванах се като удавник за последната надежда, която ми оставаше.
— Но той ме обичаше…
Комисарят се усмихна с горчивина, примесена с нещо подобно на състрадание.
— Това твърдят всички от неговата порода. Вижте, госпожице не се лъжете: типовете като Арибас обичат само себе си. Могат бъдат нежни и да изглеждат щедри; обикновено са чаровни, но в решителния час се интересуват единствено от кожата си и при първия знак, че нещата започват да се объркват, мигновено се измъкват и действат безогледно, за да не ги изобличат в измама. Този път потърпевшата сте вие. Наистина лош късмет. Не се съмнявам, че ви е ценял, но в един прекрасен ден се е появил друг, по-привлекателен проект и вие сте се превърнали за него в бреме, което той не е искал да влачи със себе си. Затова ви е оставил, проумейте го най-после. Вие нямате вина за нищо, но твърде малко можем да сторим, за да поправим непоправимото.
Не желаех да се задълбочавам в размишления доколко искрено ме е обичал Рамиро. Беше твърде болезнено за мен. Предпочетох да се върна към практическите въпроси.
— А относно „Испано-Оливети“? Какво общо имам аз с това?
Въздъхна дълбоко, сякаш се подготвяше да заговори за нещо, което му бе твърде неприятно.
— Този случай е още по-заплетен. За момента няма убедителни доказателства, които да ви оневинят, но аз лично предполагам, че става дума за друга игра, в която ви е въвлякъл мъжът ви или годеникът ви, или какъвто ида ви е бил този Арибас. Според официалната версия, вие сте собственичка на фирма, получила пишещи машини, които никога не са били платени.
— Негова беше идеята да основе фирма на мое име, но аз не знаех… аз не…
— Ето какво мисля аз — вие не сте имали никаква представа какво е правил, а той ви е използвал за параван. Вече знаете официалната версия, но ще ви кажа какво според мен се е случило. Поправете ме, ако греша. Получили сте от баща си пари и бижута, нали така?
Кимнах утвърдително.
— После Арибас е предложил да основе на ваше име фирма и да съхранява парите и бижутата в сейфа на компанията, за която е работил, нали?
Отново кимнах.
— Да, но не го е направил. Или по-скоро го е направил, но не като обикновен депозит на ваше име. С парите ви е извършил покупка за собствената си компания, като е излъгал, че това е поръчка на една фирма за внос и износ „Меканографикас Кирога“, в която вие фигурирате като собственик. Платил е навреме с вашите пари и от „Испано-Оливети“ не са заподозрели нищо: просто поредната голяма поръчка. Арибас, от своя страна, е препродал тези машини — не знам на кого и как. Дотук всичко е коректно за „Испано-Оливети“ в парично отношение и задоволително за Арибас, който, без да вложи нито песета от собствения си капитал, е извършил отлична сделка в своя полза. И така, след няколко седмици пак е заявил нова голяма поръчка от ваше име, която отново е била изпълнена навреме. Сумата този път не е била платена веднага. Била внесена само малка част, но тъй като вие вече сте фигурирали като надежден платец, никой не е заподозрял нищо — предположили, че останалата част от сумата ще бъде изплатена в определените срокове. Въпросът е, че това плащане така и не е било извършено: Арибас отново е препродал стоката, получил е печалбата и е напуснал сцената с вас и с практически непокътнатия ви капитал, плюс една хубавичка сума, получена от препродажбата и от втората покупка, която така и не платил. Добър удар наистина, макар че явно някой е заподозрял нещо, защото, доколкото разбрах, сте напуснали Мадрид доста набързо, нали?
Спомних си като в сън как се прибрах в дома ни на площад „Салесас“ в онази мартенска утрин, спомних си нервността и бързината, с която Рамиро вадеше дрехите от гардероба и пълнеше куфарите, припряността, с която ме накара да направя същото, без да губя нито секунда. Тези образи в паметта ми потвърдиха предположението на комисаря. Той продължи: