— Докога? — попитах аз, без да отговоря на въпроса му. Да остана сама за неопределено време в този непознат град ми се струваше най-лошата от всички възможности.
— Докато положението в Испания се успокои и видим как ще се развият събитията. Тогава ще реша какво да правя с вас. В момента нямам нито време, нито начин да се заема със случая ви. Има само един проблем, с който трябва да се справите незабавно: дълга ви към хотела в Танжер.
— Но аз нямам с какво да платя тази сума… — обясних отново, готова да се разплача.
— Знам. Претърсих щателно багажа ви и освен разбъркани дрехи и някои документи, не намерих нищо друго. Но засега вие сте единствената длъжница, с която разполагаме, и сте еднакво замесена с Арибас. И тъй като него го няма, вие трябва да отговаряте по това обвинение. Опасявам се, че от него не мога да ви отърва, защото в Танжер знаят, че сте тук, при мен.
— Но той взе парите ми… — настоях аз отново със задавен от глас.
— Знам това. И престанете да плачете най-после, моля ви. В писмото си самият Арибас обяснява всичко: открито признава безсрамието си и намерението да ви натопи и да ви остави без никакви средства, като вземе всичките ви пари и ценности. И то при положение че сте носили детето му, което пометнахте още щом слязохте от автобуса в Тетуан.
Недоумението, примесено с болката и отчаянието, изписани на лицето ми, по което се стичаха сълзи, го принуди да ми зададе следващия въпрос:
— Не си ли спомняте? Аз ви чаках там. Бяхме получили известие от жандармерията в Танжер за пристигането ви. Изглежда, пиколото на хотела е споменало на управителя, че сте заминали неочаквано и че сте изглеждали доста разстроена, и вдигнали тревога. Открили, че сте напуснали хотела с намерението да не се връщате повече. И понеже сумата, която сте дължали, е била значителна, уведомили полицията, намерили таксиметровия шофьор, който ви е закарал до „Ла Валенсиана“, и установили, че сте тръгнали насам. При нормални обстоятелства щях да изпратя някого от моите хора да ви вземе, но положението напоследък е доста несигурно, затова предпочитам да наглеждам всичко лично. Реших да ви посрещна, за да избегна неприятни изненади. Едва слязохте от автобуса — и припаднахте в ръцете ми. Сам ви докарах тук.
Едва тогава в паметта ми изникнаха смътни спомени. Задушаващата горещина в автобуса, който всички наричаха „Ла Валенсиана“. Врявата вътре, пълните с живи пилета кошници, потта и миризмите, излъчващи се от телата, и вързопите, които пътниците араби и испанци — носеха със себе си. Усещането на лепкава влага между бедрата ми. Невероятната отпадналост при пристигането ми в Тетуан, уплахата, когато установих, че някаква топла течност се стича по краката ми. Тъмната и гъста следа, която оставях след себе си, и още със стъпването ми върху асфалта на новия град — глас на мъж с полускрито от шапка лице: „Сира Кирога? Полиция. Елате с мен, ако обичате“. В този момент ме обхвана безкрайна слабост и усетих как погледът ми се замъглява и краката ми се подкосяват. Изгубих съзнание и сега, седмици по-късно, пред себе си отново виждах това лице, без да знам дали е лице на палач или на спасител.
— Сестра Виртудес пое грижата да ме осведомява за състоянието ви. От дни се опитвам да говоря с вас, но ми отказваха достъп до днес. Казаха ми, че имате тежка анемия и други неща. Но сега, изглежда, сте по-добре, защото ми разрешиха да ви посетя, и скоро ще ви изпишат.
— Но къде ще отида?
Тревогата ми беше огромна като страха. Чувствах се неспособна да се справя сама в един непознат свят. Никога не бях правила каквото и да било без чужда помощ. До мен винаги бе имало някой, който да ме води — майка ми, Игнасио, Рамиро. Чувствах се безпомощна, неспособна да се справя сама с живота и предизвикателствата му. Неспособна да оцелея без ръка, за която да се хвана здраво, без глава, която да решава вместо мен. Без близко присъствие, на което да се уповавам и от което да завися.
— Точно с това съм зает сега — каза той, — търся място, където да отидете. Не мислете, че това е лесна задача в положението, в което се намираме. Във всеки случай ще се радвам да узная някои детайли от вашата история, които все още ми се изплъзват. Така че ако се чувствате по-добре, бих искал да дойда утре, за да ми разкажете накратко това, което се е случило. Може да изникне подробност, която ще ни помогне да решим проблемите, в които ви е забъркал мъжът ви, годеникът ви…