— … или какъвто и да ви е този кучи син — допълних аз с ирония и горчивина.
— Бяхте ли женени? — попита той.
Поклатих отрицателно глава.
— По-добре за вас — отсече. Погледна часовника си. — Е, не искам да ви уморявам повече — каза той и се изправи. — Достатъчно ви е за днес. Ще дойда утре, но не знам в колко часа. Когато намеря пролука, защото сме претрупани с работа.
Проследих го с поглед, докато се отдалечаваше към изхода на залата — вървеше бързо, с решителната и гъвкава походка на човек, който не е свикнал да си губи времето. Рано или късно, когато се съвземех, трябваше да установя дали този мъж наистина вярва в невинността ми, или просто желае да се отърве от бремето, което представлявах за него и което му се бе стоварило в най-неподходящия момент. Сега обаче не можех да мисля за това — бях изтощена и уплашена и желаех единствено да заспя дълбоко и да забравя всичко.
Комисар Васкес се върна на следващия ден в седем или вечерта, когато беше по-хладно, а светлината по-приглушена. Щом го видях да влиза през вратата в другия край на помещението, аз се опрях на лакти и с усилие успях да седна в леглото. Когато стигна до мен, седна на същия стол, на който седеше предния ден. Дори не го поздравих. Само се прокашлях, прочистих гърлото си и се приготвих да му разкажа всичко, което искаше да чуе.
7.
Втората ми среща с дон Клаудио беше един петък и края на август. В понеделник предобед дойде, за да ме вземе: беше намерил място, където да се настаня, и щеше да ме придружи до новото ми жилище. При други обстоятелства това толкова кавалерско държане би могло да се изтълкува по различен начин. В онзи момент и двамата бяхме наясно, че интересът му към мен е чисто професионален и че за него беше по-добре да бъда на сигурно място, за да избегне по-големи усложнения.
Когато пристигна, бях вече облечена. С провиснали дрехи на отслабналото ми тяло, с коса, прибрана в грозен кок, седнала на ръба на вече оправеното легло. С куфар в краката, пълен с жалките остатъци от корабокрушението, и с костеливи пръсти, преплетени в скута. Опитвах се безуспешно да събера сили. Когато го видях да влиза, понечих да се изправя. Той обаче с жест ми нареди да не ставам. Седна на ръба на съседното легло и само каза:
— Почакайте. Трябва да поговорим.
Изгледа ме с тъмните си очи, остри като свредели. По онова време вече бях установила, че не е нито преждевременно побелял младеж, нито старец с младежки вид — беше мъж между четирийсетте и петдесетте, възпитан в добри маниери, но обръгнал в работата си, с хубава външност и с душа, закоравяла от общуването с всякакви мошеници. Човек, с когото в никакъв случай не ми изнасяше да имам и най-малкия проблем, помислих си аз.
— Вижте, в полицейското управление обикновено не действаме така. За вас правя изключение поради съществуващите обстоятелства, но искам да сте наясно какво е действителното положение. Лично аз смятам, че сте наивна жертва на един негодник, но това трябва да го реши съдия, не аз. Като се има предвид обаче как стоят нещата в тези размирни дни, изобщо не можем да се надяваме на процес и съд. А и нищо няма да спечелим, като ви държим в килия един господ знае докога. Така че, както ви качах онзи ден, ще ви оставя на свобода, но под наблюдение и със забрана да напускате града. И за да не се изкушите, няма да ви върна паспорта. Освен това оставате на свобода при условие, че когато се възстановите напълно, ще потърсите почтен начин да си изкарвате хляба и да спестите пари, за да изчистите дълга си към „Континентал“. Помолих ги от ваше име да отсрочат задълженията ви с една година и те приеха, така че сега трябва да се вземете в ръце и да спечелите тези пари, ако трябва и земята да обърнете наопаки, но честно и без да създавате неприятности, ясно ли е?
— Да, господине — прошепнах аз.
— И внимавайте да не ме измамите. Не се опитвайте да ми играете номера и не ме принуждавайте да действам твърдо с вас, защото, ако ме ядосате, ще пусна в ход машината, ще ви натоваря на кораба за Испания при първа възможност и докато усетите, ще се озовете в женския затвор в Киньонес, където ще прекарате седем години, ясно ли ви е?
Не можах да кажа нищо свързано след тази зловеща заплаха. Само кимнах утвърдително. Тогава той се изправи. След секунда станах и аз. Той го направи бързо и с лекота. Аз трябваше да положа огромно усилие, за да го последвам.