Выбрать главу

— Трябва да държим саламурата хладна — каза майка й небрежно, докато я бъркаше. — Ще оставим месото в сутерена, докато стане. Би трябвало да отнеме около седмица.

Лин измърмори нещо в отговор. Толкова много пречистена вода, която бе мъкнала в мазето бутилка по бутилка, отиваше нахалост. Осолена. Безполезна като водата в океана.

Майка й я погледна.

— Знам, че не ти допада, но така е най-добре. Преди ни стигаше да замразим месото от някой малък елен, но сега мога да отстрелям нещо по-голямо. Ще го осолим и опушим. Ще можем да го носим със себе си, без да се притесняваме, че ще се развали.

— Къде ще го носим? — попита мрачно Лин.

Майка й продължи да бърка саламурата, въпреки че солта се беше разтворила.

— Онази вечер имахме късмет, Лин. Голям късмет. Бяха ни взели за лесна мишена. Ние обаче се опънахме, а това не им се хареса.

— Но нали каза, че са се установили в малкото селце, през което минава реката? Защо им е езерото?

— Защото реката е ненадеждна. Хората от изток ще го научат скоро, а и тези от юг го подозират. Но освен това ще се върнат, защото ги надвихме. Защото са мъже.

Лин протътри голия палец на крака си по каменния под, без да обръща внимание на болката от огъването му. Мъже. Майка й винаги изричаше тази дума с такава злост, че тя не можеше да си представи що за хора са това. Опасността, която представляваха за оцеляването им, й беше ясна. Другите заплахи, за които майка й само намекваше, си оставаха загадка.

— Какво ще правим тогава?

— Ще тръгнем на юг с достатъчно месо и консерви, за да стигнем, докъдето е нужно.

— Прави колкото щеш саламура — каза Лин и натисна толкова силно пръста си, че счупи нокътя си. — Осоли цяла мечка, ако щеш, и после я пакетирай. Аз никъде няма да ходя.

Майка й я погледна и на устните й потрепна усмивка.

— Е, тогава ще трябва да избием тези задници.

Транжирането не беше лека работа. Майка й беше застреляла много по-голям елен от обичайното и отделянето на мускулите от костите беше изтощително. След като натъпкаха месото в саламурата, двете се спогледаха критично. В сутерена имаше канал, но повечето кръв беше останала по тях, вместо да се оттече. Дори по лицето на Лин имаше размазана от ръката й, с която бе отмятала косата си. Кръвта беше оплескала целите й ръце и се процеждаше между пръстите на босите й крака.

— Ще донеса малко непречистена вода — предложи тя. — Може да се измием във ваната.

Обикновено не използваха горния етаж на къщата. В топло време се къпеха в езерото, а за студените месеци имаха подвижна вана в сутерена, която можеше да се използва за къпане. Трябваше обаче да я изнесат от задната стая, а нямаха сили за това. Майка й кимна и Лин се зае да събира кофите.

— Ти отивай — каза майка й, когато момичето се върна с водата. — Аз ще стоя на пост.

— Сигурна ли си?

Майка й кимна. По лицето й се стичаха струйки пот, които оставяха солени следи в петната от еленска кръв.

— Малко почивка ще ми дойде добре. Ще бъда на покрива.

Лин влезе вътре, но вместо към сутерена, зави надясно на площадката. След пет крачки стигна до вратата на кухнята, през която бе минавала само няколко пъти в живота си.

Беше се научила да вика на влизане в коя да е къща и този навик й бе спасявал живота един-два пъти, когато бе търсила храна.

— Ехо? Има ли някого?

Нищо не отговори. Гласът й закънтя в празните дървени шкафове. Въпреки всичко тя почувства странно успокоение, докато прекосяваше кухнята, за да отиде в трапезарията. Това все пак си беше нейната къща, макар да живееше под нея. В някой друг живот щеше да познава скърцането на дъските така добре, както белезите от брадвата по гредите, които ги подпираха отдолу.

Стъпките й оставяха следи по прашния под. В нейните очи банята беше малко чудо: някога тук бе текла вода от чешмата само с едно движение на дръжката на смесителя. Майка й дори разказваше, че можело да си пуснеш топла или студена вода, като завъртиш смесителя по определен начин, независимо от сезона навън.

Тя уви пръст около дръжката, представяйки си какво вълшебство би било да я завърти и да чуе плисъка на водата в порцелановата мивка. Майка й беше виждала такива неща; тя бе живяла по време, когато горещата вана е служела за отмора и разпускане, а не е изисквала мъкнене и загряване на вода. Майка й бе използвала тази вана, когато е била на възрастта на Лин; беше се наслаждавала на топлата вода, без да се притеснява, че някой може да я убие същата вечер.