Лин влезе в хладната вана. Докато кръвта се свличаше от кожата й и обагряше водата в розово, тя се чудеше какво ли е било усещането тогава.
Четири дни по-късно майка й заяви, че е време да опушат месото и почти цялата сутрин отиде, за да окачат големите парчета еленско на куки по гредите. Лин ги поля с последната кофа розовееща саламура и по раменете й покапа студена солена вода. Докато отмиваше петната от кръв с прясна вода, майка й започна да откача част от месото.
— Ще занеса няколко парчета в пушилнята — обясни тя. — Не виждам никого наоколо, но ела да ме прикриваш с пушката, когато запаля огъня.
Лин кимна и се наведе под една капеща плешка; бързаше да приключи почистването на пода. Когато излезе навън, студът я преряза през мократа риза. Дните вече не бяха приятно хладни, а откровено мразовити и тя съжаляваше, че не се е сетила да си вземе палтото. Изкачи се по антената, преди майка й да излезе за втори път, и й даде знак, че наоколо е чисто. Час по-късно остави пушката и се опита да отлепи ризата от тялото си.
Майка й даде знак, че излиза за последно, и Лин махна в отговор, че е разбрала. Момичето размърда пръсти, за да ги стопли. Майка й скоро щеше да запали огъня и димът можеше да привлече внимание. Тъкмо посягаше към пушката, когато тревата се раздвижи по особен начин, не като от вятъра. Оформиха се три прави линии, които бързо се насочиха към майка й.
— Майко! — изпищя Лин и мигом скочи на крака, насочила пушката си към най-големия койот.
Изстрелът проехтя едновременно с писъка. Майка й се обърна по посока на звука и куршумът я прониза в бедрото. Шурналата кръв подлуди койотите. Те се нахвърлиха отгоре й и я събориха по гръб, а парчетата еленско се разпиляха навсякъде около тях. Соленото месо не беше интересно: бяха докопали прясно.
Лин изтича по покрива и се спусна по антената, прелитайки последните четири стъпала. Приземи се с огънат крак, а хрущенето на глезена й сподави вика й. Тя се изправи на крака, подпряна на пушката си. Пронизителната победоносна песен на койотите отекваше в ушите й, докато тичаше натам.
Голямото копеле беше захапало майка й за шията, а другите разкъсваха раната от куршума. Лин стреля отново от хълбок и уцели един от по-дребните зверове в плешката. Той отхвърча от ударната сила, а партньорът му отстъпи назад с приведена глава, вперил поглед в Лин. Кръвта от раната на майка й вече не пръскаше на струя, а течеше кротко ведно със забавения ритъм на сърцето й.
Лин политна напред, предадена от ранения глезен. Падна по корем и ударът изкара въздуха от дробовете й, а пушката се изплъзна от ръката й. Голямото копеле още стискаше здраво шията на майка й. Той срещна погледа на Лин и заръмжа дълбоко с присвити очи, за да покаже, че плячката си е негова.
— Копеле! — изпищя тя, задавена от сълзи.
Раненият койот отляво се мъчеше да се изправи, а раненият му крак се поклащаше безполезно от раздробената плешка. Партньорът му обикаляше около Лин, усетил слабостта й. Тя се пресегна да вземе пушката си и той бързо се отдръпна, захапал парче еленско. Лин завъртя цевта и стреля, но Голямото копеле вече беше изчезнало, оставило дълбоки стъпки в земята, които бързо се пълнеха с кръвта на майка й.
Лин се провлачи на лакти до нея.
— Майко? — издума тя. — Съжалявам. Много съжалявам, не ги видях, не бях достатъчно бърза…
— Шшшт — промълви тихо жената, а кръвта забълбука в дупките от зъби на шията й. — Шшш…
Лин се наведе над нея и запуши раните с пръсти. Когато майка й заговори отново, тя усети напора на въздух отдолу.
— Когато… правят така… най-добре… се бий като с куче… — Майка й си пое рязко дъх. — Опитай… да пъхнеш ръка… в гърлото му. Тогава не може да хапе.
Лин кимна; сълзите й капеха по лицето на майка й.
— Добре, майко. Ще запомня.
— Не знаех дали… съм ти казала това… трябва да свърши работа… но моите ръце… бяха заети.
Последните й думи заглъхнаха и Лин се наведе по-ниско в отчаяна надежда да чуе още нещо.
Но чу само предсмъртно хриптене.
6
Вече се здрачаваше, когато Лин превърза глезена си с ризата на майка си. Чувстваше се като лешояд, но знаеше, че трябва да вземе от нея всичко, което би могло да й влезе в работа — ножа, кибрита, дори ластика за коса. Нищо не биваше да се губи. Обирането на мъртъвци не беше нещо ново за нея, но когато трябваше да свали дрехата от тялото на майка си под студената суграшица, тя се свлече на колене от безсилие. Дълго плака и тялото й се разтърсваше в накъсани ридания. Коленете й се хлъзнаха и момичето падна по лице в пропитата с кръв кал.