— Мама — чу се отговор откъм краката на момчето. Отегчено от разговора, малкото момиченце си рисуваше в калта. — Мама е болна — повтори то, когато Лин го погледна. — Илай каза, че не може да ходя при нея.
— Илай сигурно е прав. А тези мъже… кога се случи това?
Той сви рамене.
— Нева още не беше в палатката… Значи може би преди три седмици.
— И какво ядете оттогава?
— Каквото намерим. Не е много. Един ден хванах риба с ръце. Намерихме малко плодове, а Луси лови скакалци… — Гласът му секна и по лицето му се застичаха неочаквани сълзи, но той беше преминал границите на смущението. — Казах й, че те ще ободрят мама, но…
Раменете му се разтърсиха в ридание и коленете му се огънаха. Той прегърна момиченцето, сякаш да го предпази, но после вдигна очи и решително каза:
— Трябва да я вземеш.
Луси се тътреше до Лин и крачетата й току се заплитаха във високите треви, но категорично отказваше да приеме помощ, твърдейки, че не може да хване за ръка убийцата на Ча-ча. По-рано, докато момиченцето се сбогуваше с майка си, Лин бързо набоде мъртвото животно на пръчка и го скри зад едно дърво. Илай пребледня, като видя шиша, пронизал врата на Ча-ча, но се съгласи, че ще трябва да я изяде.
Когато наближиха къщата, Лин помаха с ръка. Не искаше Стебс да я вземе за някой друг. След миг забеляза движение на покрива и тъмната му фигура се спусна тромаво по антената. Лин погледна момиченцето, което вървеше до нея. Макар и слабичко, то продължаваше да ходи в крак с нея, обзето от мрачна решителност.
Когато Илай настоя Лин да отведе детето със себе си, тя дълго спори, кара се, умолява го и накрая го замеря с камъни. Той обаче я дръпна настрани и я увери, че може да върне Луси, щом майка й се оправи, въпреки че беглият му поглед показваше колко нищожни са шансовете за това. Илай не беше подготвен да оцелява, а още по-малко — да се грижи за болни.
Стебс се приближи с преметната на рамо пушка през шумолящата трева. Дори да беше изненадан от присъствието на Луси, с нищо не го показа.
— Здрасти, мъниче — каза той и приклекна на едно коляно, за да си говори с нея, колкото и трудно да му беше да стои в тази поза заради изкривения крак. — Как ли ще те поделим?
Този човек явно притежаваше някакъв животински магнетизъм, който подейства и на Луси. Тя се втурна напред и се хвърли в ръцете му, заровила лице в старото му яке, сякаш го познаваше открай време. После се отдръпна назад и посочи с пръст Лин.
— Тя е лошо момиче. Уби Ча-ча.
Стебс смръщи объркано чело.
— Кого е застреляла пък сега?
— Нямаше какво да взема — потрети Лин, докато вечеряха, сгушени до печката.
— Вече ми каза — отвърна Стебс и лапна една вилица фасул.
— Просто не искам да си помислиш… нали се сещаш.
— Че си скрила всичко в гората, за да не делим?
— Да, точно — каза Лин с пламнали страни, забола поглед в чинията си. — Не бих направила такова нещо.
Стебс кимна и насочи вниманието си към Луси, която ядеше от два буркана едновременно.
— Спри я. Не умираше от глад, но беше на ръба. Ако се натъпче твърде много, ще се гътне.
— Знам — рече Лин и набоде с ненужна злост една шушулка.
— А другите на реката? Каза, че били момче и жена?
— Да, той се казва Илай, а жената… забравих. Беше нещо странно.
— Нева — обади се момиченцето. — Мама се казва Нева. Не е странно, а е хубаво.
Стебс и Лин се спогледаха. Продължиха да се хранят мълчаливо и дълго време в сутерена се чуваше само потракването на вилиците в стените на бурканите. Огънят в малката печка пращеше приятно и Луси започна да задрямва. Главата й клюмна на една страна и се подпря на рамото на Стебс.
— Отнесе се — каза той и внимателно взе вилицата от ръката й. — Нямаше как да издържи още дълго.
— Знам — изсумтя Лин, като се престори, че търси последните остатъци от фасул в буркана си.
— Добре направи, че я доведе.
— Какво друго ми оставаше?
Лицето на Стебс доби сериозно изражение, когато погледна мъничката главица, сгушена в рамото му.
— Винаги имаш избор.
— Майката няма да изкара много.
— Според теб какво й има?
— Не знам. Момчето не пускаше малката да припари до навеса. И двамата пиеха направо от реката, така че няма да се учудя, ако е холера. Така и не успях да я видя… не че имах желание.
— Мама е болна — промърмори Луси. — Бебето не излиза.
Лин и Стебс се спогледаха.
— Бебето ли? — попита той. — Майка ти бременна ли е?
Луси сънено кимна.
— Илай не ме пуска да я видя. Казва, че бебето може да излезе и ще бъде гнусно.