— Добре казано. — Стебс нежно отмести главата й от рамото си. — Хайде, мъниче, да те слагаме в леглото.
— Истинско легло ли? — не повярва тя, когато мъжът вдигна малкото й телце на ръце. — С възглавница и одеяло?
— С възглавница и одеяло — обеща той и я положи в леглото на Лин. Тя се сви на кълбо под завивките. Лин едва сдържа гримасата си при вида на мръсната й глава върху чистата възглавница.
— Дали има въшки?
— Не се и съмнявам. И въшки, и бълхи. — Стебс й даде знак да се качат горе. — Сутринта извари чаршафите. И я изкъпи.
Двамата излязоха под ярките звезди в студената нощ навън. Въздухът беше толкова мразовит, а небето — толкова ясно, че се виждаха контурите на последните листа, вкопчени в кленовете. Между клоните висяха няколко по-масивни силуета.
— Еленското? — посочи тя с брадичка.
Стебс кимна.
— Остави го там около месец. Като дойде време да го свалим, ще дойда да ти помогна и да си взема своето. Там нищо няма да го закача, най-много една-две катерички. Доколкото разбирам, не храниш сантименти към тях.
— Не знаех, че е питомецът й! — сопна се Лин.
Стебс въздъхна и погледна небето.
— Майка ти те е научила на много неща, но не е можела да ти предаде онова, което тя самата не умееше… Като например да разбираш от шега.
— Ще се смея, когато има нещо смешно — възрази Лин и се отпусна на земята. — В момента не виждам такова. Пак ще ми трябват провизии за две гърла.
— Ще помагам. Пък и съм ти длъжник за вечерята.
— Не. Аз сама реших да я доведа, а сделката ни беше да си поделим, каквото донеса от лагера, в замяна на транжирането. Ти свърши твоята работа, а аз донесох само още ангажименти.
— Може и така да е. Но сделката наистина беше да си поделим каквото донесеш. Ще ти помогна с момичето.
В кратката тишина Лин усети в гърдите си странно чувство. Още нещо, на което майка й не я беше научила: благодарност.
— А сега — каза Стебс — какво ще правим с момчето и майката?
— Аз вече си имам достатъчно работа — отвърна Лин. — Че и повече.
Стебс приседна до нея с непохватно, но миловидно движение.
— Сигурно е така, но ако си стъпят на краката, момичето вече няма да бъде твоя грижа.
Лин поклати глава.
— Те са пътници. Момчето изглеждаше по-зле и от момиченцето. Предполагам, че е давал повечето храна на малката и на жената.
— Която яде за двама — напомни й Стебс.
— Както казах, пътници са.
Отново настъпи тишина, този път пропита от усещането за предстоящия спор.
— Няма да ги оставя да умрат — каза Стебс.
— Миналата седмица нямаше нищо против.
— Сега е различно. Това момиченце си има семейство и ние можем да направим така, че да не остане сираче. Ти не би ли искала някой да рискува, ако можеше да върне майка ти?
Последва дълго мълчание. Лин ровеше с пръсти студената пръст в краката си и гледаше Стебс с крайчеца на окото си. Той не помръдваше, но тя усещаше стоманеносиния му поглед върху себе си.
— Домъкнали са се тук неподготвени. Сами са предизвикали съдбата си. А единственият човек, който е виновен за случилото се с майка ми, съм аз.
Лин се изправи и изтръска пръстта от ръцете си. После му подаде ръка. Стебс я хвана и тя грубо го издърпа, докато той стъпи на куция си крак. Подпря се на нея и момичето го стисна със свободната си ръка за мишницата.
— Ще им помогнем. Но не искам повече да споменаваш майка ми, ако не те попитам.
Стебс кимна и тя го пусна. Той се отдалечи, куцукайки си, докато разтриваше мястото, на което го бе стиснала с желязната си ръка.
— Така е правилно. Също както беше правилно да вземеш Луси.
— Ще дойда с теб утре вечер, след като заспи — продължи Лин, все едно не беше казал нищо. — Момчето поне ме познава. Ако отидеш сам, най-много да те фрасне с камък по главата. Не ти се ще да пробваш.
— До утре тогава — съгласи се Стебс и силуетът му се стопи в мрака. — Струва ми се, че има опасност да станем приятели — чу се гласът му в далечината.
Когато Лин слезе отново долу, детето спеше дълбоко. Сърце не й даваше да го събуди. Стебс го беше сложил в нейното легло, така че тя се пъхна под одеялото на майка си. Завивката още пазеше миризмата й, а дюшекът — формата на тялото й. Лин се намести в нея, загледана в спящото момиченце.
9
Луси спа цялата сутрин, а Лин използва момента да потвърди подозренията си, че има въшки. И бълхи. Въздъхна дълбоко и мислено пресметна какво трябва да се свърши. Можеше да я изкъпе с вода от езерото. Щеше да я стопли на печката и да я качи в банята. После откачи един от казаните за варене на буркани от куката на тавана. Щеше да трябва бая огън и много време, за да кипне достатъчно вода за чаршафите.