— Какво е това? — сбърчи нос Луси, погнусена от миризмата на кофата.
— Някаква гнилоч — отвърна Лин и потопи ръка във ваната, за да провери температурата. — Ей сега водата ще бъде готова и ще запуша тръбата, за да не капе дъжд на главата ти.
Момиченцето сви безразлично рамене и продължи да чопли раничката на коляното си.
— Защо не пуснеш чешмата?
Лин въздъхна и подпря глава на ваната.
— Казах ти, нямаме течаща вода. Затова влача кофи от сутерена.
Най-обикновеният процес на кипване на водата беше предизвикал озадачение у Луси, която се бе покатерила на столче до печката, за да каже, когато се появят малките мехурчета на повърхността.
— Как да разбера, че ври?
Въпросът сащиса Лин.
— Не знам… просто ще заври.
Отговорът не задоволи детето и Лин й обясни за мехурчетата и парата.
— Никога ли не си кипвала вода?
— Не — отвърна Луси с отбранителен тон, — защо да го правя?
Този отговор, последван от сегашната молба да пусне чешмата, провокира любопитството на Лин.
— Ти откъде си всъщност? Какво правеше в гората?
— От Ентарго — отговори момиченцето, като пробва водата с пръсти.
Ръката на Лин спря във ваната.
— Ентарго — повтори тя. — Големият град?
— Да — потвърди Луси, без да забележи ефекта от думите си. — Цял живот съм живяла там… докато не се наложи да си тръгнем.
— Защо? Какво стана?
— Не знам, просто трябваше да заминем.
Лин не беше срещала много хора, но тази права линия на устните й бе добре позната. Разговорът по темата беше приключен.
Тя натъпка парцала обратно в тръбата, без да обръща внимание на пръските. После извади една кърпа и бял сапун от шкафа и ги подаде на момиченцето.
— Какво е това? — попита Луси.
— Сапун. Да се измиеш с него.
Момиченцето го погледна подозрително и го подуши.
— Мирише на чисто — каза рязко Лин. — С майка ми сами го правехме. Хич не е лесно, така че не го хаби излишно.
Луси стисна здраво сапуна.
— Къде е майка ти?
— Умря.
Момиченцето кимна и спря да задава въпроси. Колкото и да беше малка, разбираше, че тази тема също беше приключена.
Лин се покашля.
— Добре. Хубаво се измий. И косата също. — Тя й подаде едно шише със зелен гел. — Остави малко да подейства, преди да го изплакнеш.
Момиченцето видя снимката на куче на шишето, но преглътна възражението си и покорно го взе.
— Изхвърли дрехите в коридора — нареди й Лин. — Ще ги изгоря.
И понеже отговор не последва, тя затвори вратата след себе си.
— Чакай! — спря я тревожен вик.
— Какво има?
— Не мога да ги развържа — обясни момиченцето, като посочи връзките на обувките си.
Лин въздъхна и приклекна на пода до детето.
— Не е толкова трудно — каза тя. — Просто дръпваш свободния край. Майка ти не те ли е научила?
— Мога да развързвам обувките си — възрази надменно Луси. — Просто сега не става.
Лин дръпна връзките, без да задава повече въпроси. Изгнилите им краища останаха в ръцете й.
— Стой мирно — заръча й тя и отиде в кухнята за нож. Остатъкът от връзките лесно се поддаде на острието. Лин хвана обувката и понечи да я издърпа, но момичето изпищя, впило нокти в сапуна.
— Какво има?
Луси само поклати глава и прехапа устни. Лин изу маратонката от малкото й краче. Окървавеният, покрит с гной чорап даваше красноречив отговор на въпроса й.
— Детенце — каза тя, стиснала нос заради миризмата, — колко време си изкарала там?
Таванът събуди спомени, които Лин би предпочела да си стоят заровени. С майка й не го бяха използвали често — само за да приберат умалелите дрехи на Лин и да извадят кашона със следващия размер. Майка й се шегуваше, че отиват на пазар, и щом намереха верния кашон, караше Лин да пробва всичко. Беше нещо като игра — един от малкото случаи, когато майка й си почиваше и сядаше на стария стол в ъгъла, а Лин развълнувано мяташе дрехи наоколо. Дрехи. Дрехи и обувки.
Лин ровеше в старите сандъци, които майка й ползваше за съхранение, и се опитваше да отгатне подходящия размер. Луси със сигурност беше много по-дребничка от нея на пет годинки. Може би най-добре беше да вземе един размер по-малки дрехи. Отвори капака на съответния сандък и потърси нещо, което детето да облече, след като излезе от ваната.
— Нещо топло, нещо топло — мърмореше си тя, докато подмяташе дрехите.