— Е, мястото не е толкова лошо. Имате си прясна вода, а брегът е достатъчно висок, за да не ви залее напролет. Вероятно не знаеш, но през лятото се случва потокът да пресъхне, така че може да се окажете на сухо. От друга страна, тук има доста дивеч, за да се изхранвате, когато се научиш да ловуваш, а вече знаеш и какви дърва да събирате.
Лин се почуди кой ще научи Илай да ловува. Тя категорично нямаше време, още повече сега с Луси. Отвори уста да го напомни, но като видя изтощеното, неразбиращо изражение на Илай, се спря.
— Приоритетът ви е подслонът — продължи Стебс, — поне засега. Тя няма да иска да се премести, а ти няма да я принудиш, значи трябва да направиш подслон тук. Ще нахвърляме нещо набързо за няколко дни, а после, ако още не се е вразумила, ще помислим за нещо по-трайно.
Лин се размърда неспокойно от множественото число и широкия жест на ръката му, който явно включваше и нея.
— Вече съм ви голям длъжник. — Илай погледна сериозно Лин от другата страна на огъня. — Това, което правите за мен… аз не мога, няма как да върна услугата.
— Не мисли за това сега — отвърна Стебс, ловко изпреварвайки реакцията на Лин. — Ще се разберем в крачка. Сега приоритетът ни е двамата с жена ти да оцелеете.
— Тя не ми е жена.
Нещо се скърши у Лин. Неспособността му да се погрижи за себе си и близките си трябваше да събуди презрение, но наместо това тя почувства желание да му помогне. А жената в подслона имаше толкова остър език, че Лин неволно си представи момчето накълцано на парчета в краката й. По някаква причина не й се искаше да го види така.
Стебс погледна Илай за момент.
— Твоя или не, тя е хубава жена и сега е твой дълг да я пазиш.
— Това ми е работата, откакто брат ми, Брадли, почина.
— Бебето негово ли беше?
— Да, това беше синът му. Нева е съпругата му. Той загина, докато напускахме Ентарго. Един от войниците блъсна Нева. Тя обикновено се държи на краката си, но вече беше наедряла и изгуби равновесие заради корема. Брадли се спусна да й помогне и войникът го застреля. Каза, че брат ми щял да извади оръжие.
— Просто така? — не повярва Стебс.
— Просто така. Кръвта му изтече на площада пред очите на детето и жена му. Луси се беше сгушила в мен и плачеше някой да помогне на татко й, а Нева беше коленичила и държеше главата му до бебето. Събра се цяла тълпа и даже няколко души, за които знаех, че са лекари, но никой нищо не можеше да направи.
— Защо? — попита Лин.
— Такава е наредбата — обясни Илай, като се обърна към нея. — Всяка двойка има право само на едно дете, а те вече имаха Луси.
Стебс въздъхна и хвърли една пръчка в огъня.
— Мислех, че вече са вдигнали забраната. Значи още е така? Престъпваш ограничението и цялото семейство изхвърча от града?
— Не искат да хабят вода за нарушители. Понякога задържат по-големите деца, предимно момчетата, за да помагат в отбраната на града. Луси е момиче и това й помогна.
— Само че няма да й помогне тук — каза Стебс лаконично и го изгледа сериозно.
— Да, знам. Имахме късмет, че когато онези дойдоха за храната ни, Нева беше бременна, а Луси… нито една не им се стори подходяща.
Лин местеше поглед от единия към другия, напълно объркана.
— Да, само че жената вече не е бременна — напомни му Стебс. — И както казах, сега ти отговаряш за нея.
— Като гледам, красотата не намалява шансовете за оцеляване. — Илай стрелна Лин с очи, но тя все още се опитваше да разбере предишните реплики.
— Красотата в комбинация с точен мерник — усмихна се многозначително Стебс.
Думата „мерник“ накара Лин да скочи на крака.
— Трябва да се прибирам. Много се заседях.
— Напълно си права — отвърна Стебс и се помъчи да се изправи. — Ще ви покрием, синко. Няма смисъл да умирате тук, ако има как да ви помогнем.
Лин вървеше до Стебс и хапеше устни. Последните му думи към Илай целяха да успокоят момчето, но също така да й покажат неговата позиция по този въпрос. Тя не пожела да предложи помощта си, а той обеща дори повече, без да я пита. Не че искаше Илай и Нева да умрат от студ, но и не възразяваше сами да открият основните правила на оцеляването.
Стебс като че ли усещаше настроението й и си траеше. Високата трева, покрита с ранна утринна роса, мокреше панталоните им и двамата зъзнеха.
Когато небето на хоризонта започна да сивее, Лин изключи фенера, за да пести батериите. По средата на пътя до нейната къща Стебс се препъна и падна тежко на земята.
Лин му помогна да се изправи и той изпробва здравия си крак, но потръпна от болка.