Той се сгря край огъня и подари на Луси дървена свирка, която беше издялал специално за нея. Детето веднага я наду и започна да тропа из сутерена в хаотична пародия на парад.
— Много ти благодаря — каза саркастично Лин.
— Сега поне няма да се налага да излизаме навън, за да поговорим — надвика той данданията.
Лин присви очи.
— Какво става?
— Искам да отидеш да провериш Илай и Нева. Краката ми няма да издържат, но мога да остана тук вместо теб.
Лин се опита да игнорира сърцебиенето си.
— Нещо не е наред ли?
— Не, не мисля, но това е първата им снежна буря и по-добре да ги нагледаме.
Суровата зима можеше да бъде изпитание и за най-опитния жител на дивата пустош. Майка й беше разказвала за едно семейство, което оцеляло при вълната от насилие, последвала Недостига, а през следващата зима жената погнала мъжа си с брадвата. Животът между четири стени действа странно на хората, казваше тя.
— Мога да го направя — каза предпазливо Лин, убедена, че това не е всичко.
Стебс свали раницата от гърба си.
— Занеси им това. Тук има достатъчно зеленчуци, за да изкарат известно време. Върни ми раницата, по-нататък ще им занесем още.
— А те какво ти дават в замяна?
— Няма какво да ми дадат.
Лин неохотно взе раницата.
— Не ми харесва просто така да им даваш. Кога ще свърши всичко това?
— Когато започнат да се грижат сами за себе си.
— А кога ще стане това, ако се отнасяш с тях като с малки деца?
Стебс я изгледа сурово.
— Казваш това, което си мислиш, че майка ти би искала да чуе. Струва ми се, че долавям наченки на твое собствено сърце, но от време на време се сещаш за нея и това го попарва както сланата прави с фиданка. Никой не те е научил, но едно време хората си помагаха един на друг.
— Едно време много неща са били различни.
— Но хората са същите — възрази Стебс с необичайна нотка в гласа си. — Всички просто се мъчат да оцелеят.
— И аз това правя.
— Ти не си в толкова лошо положение, дечко. Ами нещастните копелета, които майка ти отстреля през годините? Те само искаха да пийнат вода, да изкарат още един ден. Мамка му, вдовицата на един от тях дойде при мен обезумяла, защото видяла как куршумът отнася черепа на мъжа й. Умря още на другия ден и не съм сигурен, че не беше от шока.
Лин въртеше ремъка на раницата между пръстите си.
— Кога беше това?
— Преди седем години някъде.
— Може да не е била майка ми. Може да съм била аз.
— Господи! — Стебс хвана главата си с ръце и не я пусна. — Та ти си била дете.
Лин погледна към Луси, която продължаваше да надува свирката и доволно запушваше различни дупки, за да сменя тоновете.
— Лесно беше да убивам хора, когато единственото лице, което виждах, беше на майка ми. Тогава всеки друг беше враг, а да стреляш по силуета в мерника бе все едно, независимо дали е на елен или човек.
— А сега?
— Сега видях и други лица — отвърна Лин, мислейки си за непознатия на пътя, когото Луси я помоли да не застрелва. — И без да искам, се чудя как са изглеждали хората, които съм убила досега.
Стебс я потупа по коляното.
— Нека си остане в миналото.
— Онзи ден по пътя мина един човек. Мислех да ти кажа, но ти беше паднал и… — Тя замлъкна; не можеше да спомене за дарбата му дори в собствения си сутерен. — Покрай цялото вълнение, забравих.
— Мина покрай вас ли? — попита Стебс, като внимателно я наблюдаваше.
— Да, но Луси ме разубеди да не го убивам.
— Добре ти влияе.
Лин го бутна по рамото.
— Той каза…
— Той каза? — Стебс повдигна изненадано вежди. — Ти си говорила с него?
— Да, но ако продължаваш да ме прекъсваш, ще спра да говоря с теб — рече тя, като го посочи с пръст. Стебс вдигна примирено ръце и Лин продължи. — Каза, че е бил прогонен от дома си; че някакви мъже го нападнали и му взели всичко, даже и обувките.
Стебс гледаше Луси и невинната й игра, докато се опитваше да смели информацията.
— Каза ли къде е станало това?
— На изток, но мъжете били с камион. Може да са дошли откъде ли не.
— Значи крадат провизии, а имат достатъчно бензин, за да обикалят? Нещо не ми се връзва.
Лин сви рамене.
— Прав си, но не ме интересува. Ако дойдат насам, просто ще ги застрелям.
— Гледай да стреляш отдалеч — измърмори Стебс мрачно, без да сваля поглед от Луси.