Лин погледна малкото момиченце, което щастливо надуваше новата си свирка, без да съзнава заплахите, с които бяха заобиколени. Коремът й се свиваше едновременно от ужас и свирепа готовност да брани, която обикновено изпитваше само към езерото. С усилие потисна чувствата си и отвори раницата, която Стебс й беше връчил. Вътре имаше две консерви със зелен фасул, един буркан сушена царевица и компот от праскови.
— Праскови — каза тя неловко. — Бас ловя, че на Нева ще й харесат.
— Добре се справя тя. Говори как напролет ще засади градина. Дадох на Илай един от лъковете си и той се оказа по-добър стрелец, отколкото можеш да предположиш. Няма дълго да ги носим на плещите си.
— Луси каза, че майката на Нева ще ги намери.
— Илай спомена същото последния път, когато го видях.
— А каза ли ти как ще ги намери?
— Имаш предвид сателитните снимки ли? — вдигна рамене Стебс. — Предполагах, че още се използват.
— Имаш предвид сталактитни — поправи го Лин с думата, която бе чула от Луси.
— Хм… — Стебс с усилие запази сериозното си изражение. — Не, Лин. Наричат се сателити, не сталактити. Можеш да ми вярваш. Малката се е объркала.
Лин се изчерви и раздразнението й пролича в гласа й.
— И не ти хрумна да ми кажеш, че нещо ни наблюдава от небето?
— Е, вече знаеш. И какво ще направиш?
— Нищо.
— Именно. Не можеш да направиш нищо, освен да се тревожиш и самонавиваш.
— Все пак предпочитам да знам — каза тя намусено. — Не ми харесва, че хората в града виждат езерото ми, а аз тях — не.
Стебс завъртя очи.
— Ползвай главата си и за други неща, освен да се взираш в мерника, Лин. Знам, че ти е трудно да си представиш колко хора живеят в Ентарго, но те са хиляди. Твоето езеро може да помогне на стотина от тях, и то само за седмица; после ще свърши. Ти си сама — е, сега сте две — затова за теб то значи живот. За тях е само една глътка. Същото важи и за моя кладенец. Ние сме дребни риби, дечко, и това много ме радва.
— Защо тогава въобще ги гледат?
— Илай каза, че брат му, Брадли, участвал в специален екип, който покрай другото вършел услуги на определени хора. Малцина знаят, че сателитите още работят или какво виждат на изображенията. Обзалагам се, че тези хора са били достатъчно важни, за да разполагат с пари и резервен план, в случай че нещата в града тръгнат на зле. Само че Брадли използвал за лични цели това, което му е било платено да проучи, след като с Нева са разбрали, че тя носи незаконно бебе.
— Илай каза ли ти, че майка й е лекар?
— Да. Няма да е зле да се запозная с нея. — Свъсил чело от болка, той вдигна подутия си глезен и го подпря на леглото на Лин. — По-добре е, но май не трябваше да го натоварвам толкова.
— Мисля… — Лин не можеше да намери подходящите думи. — Мисля, че донякъде знам какво й има на Нева. За нейните болки, както ти спомена.
Стебс сплете пръсти зад главата си и се облегна назад, като внимателно я гледаше.
— Да?
— Луси ми разказа, че след като ги арестували, няколко войници извели Нева от килията, а когато я върнали, тя не искала да говори.
— Да?
— Мисля, че те са й направили нещо.
— Сигурен съм в това — каза Стебс, без да сваля очи от нея.
— И… какво са й направили?
— Майка ти май не ти е разказвала много за мъжете, а?
— Поне не хубави неща.
Стебс се наведе напред и подпря главата си с ръце.
— О, боже, аз ли трябва да водя този разговор… Много ти благодаря, Лорън.
Няколко минути по-късно Лин с пламнало лице газеше в снега към реката. „Много ти благодаря, мамо — мърмореше тя под носа си. — Хич не беше неловко."
Гневът й даваше енергия и тя стигна до малката къщичка край потока, преди да се е окопитила от откровенията на Стебс. Илай беше отвън и непохватно се мъчеше да увеси един елен. Чу я, че приближава, и се обърна да й помаха, все още нарамил елена.
Беше облечен с един стар гащеризон на Стебс, който щеше да му бъде доста голям при първата им среща преди седмици. Сега го изпълваше, а лицето му беше зачервено от студа и физическото натоварване. Лин почувства как кръвта нахлува във вените й и това не се дължеше на усилието от ходенето, но тя бързо стъпка усещането. Споменът от думите на Стебс беше толкова пресен в съзнанието й, че даже не можеше да погледне момчето в очите.
— Не се прави така — каза тя вместо поздрав.
— Здрасти и на теб.
Тя го заобиколи и се приближи до дървото, за да огледа въжето, преметнато през един от по-ниските клони.
— Не е достатъчно високо, еленът няма да се вдигне над земята. Можеш да го изкормиш на земята и после да го увесиш.