— Да го изкормя?
— Остави го долу.
Илай признателно пусна животното на земята. Двамата коленичиха заедно до тялото. Лин внимателно извади стрелата, без да счупи върха.
— Добър изстрел — похвали го тя.
— Благодаря — отвърна Илай, приемайки първите й доброжелателни думи като насърчение. — Стебс работи с мен. Това е първият ми елен.
— Едричка е. Ще стигне на двама ви за цялата зима. — Лин обърна кошутата на една страна. — Имаш ли хубав нож?
— Да, Стебс ми даде.
— Ами донеси го.
Когато Илай се върна с ножа, тя му посочи раницата.
— Това също е от Стебс, праща ви зеленчуци.
— Благодари му от мое име.
— Непременно.
Двамата се спогледаха неловко над корема на мъртвата кошута. Лин протегна ръка към ножа.
— Дай да ти покажа.
— Кажи ми как, а аз ще опитам.
Лин поклати глава.
— Първият разрез не е лесна работа. Трябва да срежеш кожата и мускулите, но ако засегнеш червата, ще стане голямо мазало и смрад. Можеш да ми вярваш. Нека аз да започна, а ти ще продължиш.
Щом взе ножа в ръка, Лин се поуспокои. Методичната работа възвърна духа й, а когато предаде ножа на Илай, цялото й внимание се ангажира с даването на наставления. Неумелите му движения щяха да му костват един пръст, ако не беше тя, а изражението на лицето му, когато му каза да бръкне в гръдния кош и да извади сърцето, й стигаше.
Тя свали ръкавиците си.
— Ще ти покажа — каза тя и пъхна ръка дълбоко във вътрешностите на кошутата, за да извади кървящия орган.
— Ти се шегуваш — отвърна той. Цветът на бузите му, който бе забелязала по-рано, изведнъж изчезна.
— По-добре от скакалци — не му остана длъжна и Илай избухна в смях. Това я изненада и Лин неволно се усмихна. — Какво?
— Нищо, гледам те как стоиш окървавена до мишниците и стиснала сърце в ръка, по-щастлива от всякога. — Илай преглътна следващия пристъп на смях. — А майка ми ми беше избрала музикантка.
— Голяма работа щеше да свърши тук — отвърна Лин и насочи вниманието си към трупа, за да прикрие приятната руменина, която се бе разляла по бузите й. — Помогни ми да се кача на дървото и ми хвърли въжето.
Двамата се справиха за няколко минути.
— Достатъчно студено е, можеш да го оставиш да повиси така — обясни Лин. — После някой от нас ще те научи как да го разфасоваш.
Илай избърса потта, която беше избила на челото му въпреки студа.
— Благодаря ти — каза той, като я погледна в очите. — За всичко.
Лин срита малко сняг върху лилавата купчина с карантии и изсумтя.
— Няма защо. А какво ще кажеш в замяна да ми разкажеш за картите на водата?
— Стебс ли ти каза или Луси?
— И двамата. Но Луси се изпусна първа.
Илай въздъхна и погледна трупа.
— Нева си е наумила, че ако се отнася с нея като с възрастна, тя ще се държи като такава. Ама аз си знаех, че не може да си държи устата затворена.
— Трябва да се научи. Предполагам, не си знаел, че може да работи с багети?
— Какво е това?
— Може да открива вода също като онези сателити. Даже по-добре, защото я намира под земята.
Илай преглътна. Лин със задоволство отбеляза, че макар да идваше от града, той беше достатъчно умен, за да съобрази в каква опасност е малката му племенница.
— Наследствено е — обясни тя. — Някой друг в рода също го умее, макар че според Стебс може да пропусне няколко поколения. Предполагам, че който и да е бил, дори не е знаел, ако е живял в Ентарго като вас.
— Аз вече не живея там — поправи я момчето. — Ще ти кажа за картите, каквото искаш да знаеш, но трябва да влезем вътре. Мога да се правя на корав още две минути, но всъщност умирам от студ, а и подозирам, че ще си говорим цял следобед.
Лин погледна към слънцето.
— Мога да остана малко — каза тя колебливо. — Но не знам дали съм добре дошла.
— Нева я няма. Отиде на гроба.
— Сама?
— Не можах да я върна. Щом снегът спря, тя веднага отиде и почна да разчиства. Аз дебнех елените нагоре по реката и знаех, че всяка сутрин идват на същото място, така че трябваше да бъда там в точния момент. Нева не склони и аз я оставих.
— Значи е там целия ден?
— Почти. Застрелях елена веднага след съмване, домъкнах го тук и отидох да я нагледам. Занесох й нещо за хапване, но тя не помръдна.
— Добре ли е облечена?
— Да.
Лин забеляза как потрепери. Сигурна бе, че Нева е облечена по-добре от него и че той й е дал по-дебелото яке. Бузите й пламнаха при мисълта, че ще остане сама с Илай в малката къщурка, но тя пропъди странното усещане; трябваше да научи повече за сателитите.