— Всъщност не знам — призна момичето. — Пробвах да й говоря разни неща, които мислех, че ще й подействат, но те само я ядосваха още повече.
Илай се засмя и сви рамене.
— Добре дошла в живота с Нева.
— Но накрая, когато нарочно й казах нещо, което трябваше да я ядоса, тя направи точно каквото исках. Ето, вече знаеш.
— Ще трябва да опитам.
Илай не носеше яке и инстинктивно свиваше рамене, за да се предпази от студения вятър, пъхнал дълбоко ръце в джобовете на джинсите си.
— По-добре да тръгвам вече — каза Лин. — А ти да влезеш вътре.
— Не, няма проблем — възрази Илай, въпреки че зъбите му тракаха.
— Ще ми дадеш ли раницата на Стебс? Трябва да му я върна.
— Да, естествено, почакай. — Илай влезе в къщата и след малко излезе с яке и шапка и с празната раница на Стебс. — Ще те поизпратя малко.
— Нева съгласна ли е?
— Тя няма нищо против да стои сама. Даже ми се струва, че й е по-приятно. Само да не е далеч от водата. Свикнала е да тече от чешмата.
— Лин каза, че сте плащали за нея?
— Да, скъпичка е. Ние сме — ние бяхме — достатъчно добре, за да си позволим чиста вода и апартамент в сравнително хубава сграда. Хората, които имат по-малко пари, не получават толкова пречистена вода. Това значи, че е по-мръсна.
— Не думай!
— Извинявай. Би трябвало да знам, че двамата със Стебс не сте глупави. А и момиче, което цитира Йейтс, сигурно знае какво значи „пречистен“.
Двамата продължиха да вървят в мълчание. Лин критично го наблюдаваше, разкъсвана между желанието си да го държи по-далеч от уютната обща спалня с Нева и страха си да не бъде застреляна в мрака.
— Можеш ли да вдигаш повече шум?
— Извинявай — каза отново той, — просто се опитвам да ти проправя пътечка.
— Отдавна ходиш в тъмното, гражданче. Най-добре се прибирай, преди да се е мръкнало съвсем. Никой няма да има полза, ако се изгубиш тук.
Трудно се насили да изрече думите. Не предполагаше, че ще бъде толкова трудно да го отпрати при Нева.
— Да, добре. — Илай издуха въздуха от бузите си и се обърна назад. — Ще се постарая да открия единствената постройка наоколо.
— Успех! — извика тя подире му.
Стъпките му спряха за малко, но тя не успяваше да различи фигурата му в сгъстяващата се тъмнина.
— Това закачка ли беше?
— Мислех, че се нарича флирт.
— Бързо схващаш.
Лин чуваше усмивката на лицето му, макар да не я виждаше.
— Махай се оттук! — провикна се тя. — Омръзна ми да крещя в тъмното!
Отговори й само смях. Тя се почуди какво толкова смешно е направила. А Илай вдигаше такъв шум, че можеше да го уцели от сто метра в безлунна нощ.
На път към дома си даде сметка, че къщата не й е липсвала. За първи път в живота си не бързаше да се върне при езерото. Докато си говореше с Илай, бе забравила за тревогите си, а водата не бе изпълвала всяка една от мислите й.
И не съжаляваше за това.
14
Стебс я чакаше на покрива. На влизане в двора видя тъмната му фигура, която слизаше по антената на фона на тънката бледа луна.
— Здрасти, дечко — провикна се той. — Как мина?
— Доста добре. Нося ти раницата.
— Всичко наред ли е там?
— Нева има проблеми, за които никой от нас не може да й помогне.
— Това е вярно. — Двамата заобиколиха заедно къщата. — Ами Илай? Той как е?
— Добре — отвърна Лин небрежно. — Днес е застрелял елен.
— Сериозно? Браво на него.
— Защо не влезеш? — покани го тя, като видя, че Стебс се запътва към полето. — Няма смисъл да мръзнеш по целия път, ако първо можеш да се стоплиш у нас.
Стебс потри ръце.
— Не искам да ти преча.
— Нищо няма да ми стане, ако глътнеш малко топлина.
В сутерена двамата снишиха гласове: Луси спеше, сгушена под одеялото в леглото си до печката. Лин подви завивката около малкото й телце.
— Лесно ли заспа?
— Без никакви възражения. Казах й, че е време за лягане, и тя си легна. Добро момиченце.
— Знам. — Лин отвори вратичката на печката, за да се виждат на светлината на трепкащите пламъци, и сложи една тенджера с вода на нея. — Аз ще си направя кафе. Ти също може да пийнеш едно.
— Не знам на какво дължа този внезапен изблик на любезност, но ще пийна чаша кафе и покорно благодаря.
Лин го стрелна с поглед през рамо.
— Щях да те изритам, ако не куцаше и с двата крака.
— Старата Лин щеше и така да ме изрита.
— Старата Лин още се навърта наоколо, така че не я изкушавай.
Стебс се засмя, вдигна крака си върху ръба на леглото на Луси и се облегна назад.