— Роднини ли сте били?
Стебс я погледна косо.
— Не знаеш много за нея, нали?
— Тя не говореше за себе си.
— Не е чудно, като се има предвид ситуацията.
— Каква ситуация?
— Майка ти, по-точно семейството й, се оправяше добре. Не бяха богати, но имаха достатъчно, за да преживяват и дори да им остава, което не беше малко по тия места, особено след Втората война за нефт. Хората нямаха пари, нямаше и работа. Милицията започна да набира сили.
— В какъв смисъл?
— Много хора бяха недоволни. Бяха гневни на правителството заради войната, заради бедността, заради безработицата. Разбираш ли, хората винаги имат нужда да хвърлят вината върху някого. Онези, които бяха останали без работа, имаха чувството, че не правят нищо за семейството си. Някои решиха, че единственото, което биха могли да сторят за близките си, е да се научат да ги пазят и защитават. Престъпността избуяваше, хората бяха отчаяни. Разбиваха чужди къщи и коли за пари или даже за храна. Семейството на майка ти обаче не се притесняваше за пари дори в тези трудни времена. Те бяха добри хора, достатъчно великодушни, за да дават и на другите, и може би това им качество донякъде ги спасяваше от набези. Но Лорън — майка ти се казваше така — още тогава се отнасяше подозрително към хората и дойде при мен да я науча да стреля.
— На колко години е била?
— Малко по-голяма от теб. Беше завършила колеж и прочее.
— Била е по-голяма от мен, а не е знаела как се стреля?
— Времената бяха други, дечко. И мястото изглеждаше друго. — Стебс отпи отново от кафето си и погледът му за миг се зарея. — Както и да е, започна да се мотае около нас, макар да внимаваше семейството й да не разбере. Нямаше да останат никак доволни. Така се запозна с баща ти. Както вече ти казах, той не беше съвсем с всичкия си. Някои от момчетата предпочитаха да заобиколят отдалеч само и само да не го доближат. Вечно търсеше кавги и знаеше как да ги започне дори да нямаше повод. Но пък беше обаятелен и по-красив от това, което жените тук бяха свикнали да виждат. Добре се котираше, бих казал.
Лин се изчерви и отново хвана цевта, която беше свалила от пушката.
— Във всеки случай двамата с майка ти си паснаха като искра и барут. Тя се отнасяше с него като с негодник, какъвто си беше, въпреки че на другите не им стискаше да му го покажат, а той се държеше още по-гадно пред нея само и само да спечели вниманието й. Мисля, че по някакъв начин се харесваха, но нито единият не искаше да го признае. Даже след като се събраха, се държаха така, сякаш не са, все едно изборът им беше унижение и за двамата. А може и така да е било. Семейството й също не остана във възторг от решението й, защото го знаеха що за птица е. Тя още живееше с тях и те се опитаха да й забранят да го вижда, но скоро след това баба ти и дядо ти загинаха в автомобилна катастрофа. Леля ти вече се беше омъжила и изнесла при съпруга си, така че къщата остана за Лорън. Не след дълго той се пренесе при нея, което не се понрави на много хора. Майка ти беше културен човек, завършила беше колеж. Но баща ти… не беше.
— Какво по-точно му имаше? — попита Лин, макар да не беше сигурна, че иска да разбере отговора.
— Нищо конкретно. Беше от онези луди, на които не им личи, освен по очите. Там обаче винаги се вижда, ако знаеш как да гледаш.
— А какво правеше?
— Ето това е интересното. Беше гледал някакъв документален филм за това как питейната вода свършва и властите се опитват да го скрият, за да избегнат паниката. Хората по целия свят ще останат без вода, твърдеше той, но по новините все извъртат нещата, за да не знаем какво се случва. Всички конфликти в Третия свят били заради вода, но политиците говорели за племенни войни и религия, за да отвлекат вниманието ни, а бедните страни нямали възможност да кажат нещо различно. Много скоро, убеждаваше ни той, Изтокът ще се срине. Там имало прекалено много хора и недостатъчно вода. Ние сме щели да бъдем следващите. На екологичните организации въобще не им пукало за планетата; единствената им цел била да вземат парите на хората, за да строят станции за обезсоляване на вода за богатите. Толкова се беше вманиачил по темата, че хората почнаха да го избягват не само от страх, но и от досада. Никой не го вземаше на сериозно, докато не взривиха Асуанския язовир.
— Майка ми е разказвала за това.
— Голямо събитие беше. Язовирът открай време беше политически проблем за Египет, но целият свят си мислеше, че става въпрос за надмощие във властта, а не за водата. Е, когато партизанската групировка го взриви, много хора тук наостриха уши. Татко ти най-после си намери публика. Заведе ни даже при езерото — езерото Ери, сещаш ли се?