Оказа се, че усилията им са били напразни.
— Пфу, какво е това? — сбърчи нос Луси, когато Илай подръпна струните.
— Разстроена е — каза Илай, като плъзна ръце по струните. — Мога да я нас…
— Жалко, определено — каза Стебс и се изправи. — Вече не помня откога не съм слушал музика. Най-добре да тръгвам вече. Печката със сигурност е изгаснала, но все още мога да разръчкам въглените.
— Може ли да дойда с теб? — заподскача Луси. — Искам да си играем на магии.
— Аз нямам нищо против, ако Лин е съгласна.
— Носиш ли оръжие? — попита Лин.
— Естествено.
— Тогава съм съгласна — каза тя, макар и малко неохотно. — Да слушаш Стебс, докато пресичате полето! — заръча тя на Луси, докато момиченцето закопчаваше дебелото си яке. Детето кимна сериозно и хвана Стебс за ръка.
— Хубава вечер на вас двамата! — пожела им Стебс и намигна на Илай, докато се качваше по стълбите.
— Стар хитрец, а? — каза Илай, когато Лин заключи вратата и се върна при него.
— Това пък защо?
Илай отново прокара пръсти по струните и сутеренът се изпълни с несъгласувания им звън.
— Мога да я настроя за няколко минути. Подозирам, че и Стебс го знае, но се измъкна и взе Луси със себе си, за да ни остави насаме.
Лин се изчерви и изтърси първото нещо, което й дойде наум, въпреки че не беше най-подходящото в случая:
— Как е Нева?
— Добре е, струва ми се — отвърна Илай, без да я поглежда в очите. — Трудно се живее в такова тясно пространство дълго време. Донякъде затова и дойдох днес тук — исках да й дам малко време сама. Но исках да видя и теб — додаде веднага той.
— Радвам се, че дойде — призна Лин.
— Наистина ли? При теб е трудно да каже човек.
— Радвам се.
— Добре. Луси изглежда щастлива — продължи той след малко.
— Майка й, й липсва. Знам, че днес не си пролича, но беше много развълнувана, че те вижда, а и се радваше, че може да излезе навън. Но вечер, когато си мисли, че спя, плаче в леглото си.
Тя премълча, че сърцето й се късаше от тихите ридания, но знаеше, че Луси няма никаква възможност за уединение, и се опитваше да й даде поне малко време да си поплаче на спокойствие. А понякога и собственото й лице се обливаше в сълзи, когато си мислеше за своята майка.
— Дали Нева някога ще може да си я вземе?
— А ти искаш ли?
Лин се облегна на леглото на Луси и затвори очи.
— Не. Но тя не е мое дете. Знам, че Нева мисли, че е неспособна да се грижи за нея.
— И когато го каза, беше напълно вярно. Но вече се справя по-добре, поне физически. Дивите места наоколо обаче я плашат. Не излиза от къщата, освен за да иде на гроба на бебето.
— Човек не трябва да се срамува от страховете си — каза Лин. — Предполагам, че ако и мен ме бяха проснали по средата на Ентарго, и аз щях да се крия.
— Майка ни смяташе, че е срамно. Нева подскачаше от най-малката дреболия още в града. Мама искаше най-добрата съпруга за Брадли; казваше, че той е от хората, които имат нужда да се съревновават. Момиче, което пищи, щом види мишка в кухнята, не се вписваше в представите й.
— Ами ти? Ти нямаш ли нужда от съревнование?
На лицето на Илай за първи път се изписа усмивка, в която нямаше нищо мило.
— О, аз не съм Брадли. Наясно съм с това, откак се помня. Нормите за раждаемост се съобразяват с мъжа. Една жена може да има две деца само ако са от различни бащи — по едно дете на мъж. Баща ми е починал, преди да се родя, така че не знам що за човек е бил, но със сигурност не заемаше същото място в сърцето на мама като бащата на Брадли. Ако ми се беше родило дете, докато живеехме в града, със сигурност нямаше да бъде и наполовина такова събитие, както когато се роди дете на Брадли.
Лин кимна и го погледна на светлината на пламъците. Не го беше виждала без купища дрехи след първата им среща край реката и сега определено изглеждаше много по-добре. Ръцете му бяха покрити с жилести мускули, хлътналите му бузи се бяха напълнили. Той улови погледа й и тя бързо го отмести.
— Каза, че майка ти била избрала музикантка?
— Според нея най-доброто ми качество бил гласът ми, затова ми намери една малка хубава пианистка.
— Бих казала, че най-доброто ти качество е стрелбата с лък — възрази Лин.
— Това щеше да ми спечели много момичета в града. Всички си мечтаят за мъж, който може да застреля катеричка от петдесет метра — отбеляза Илай и двамата се засмяха. — Освен това, Стебс каза, че не мога да се меря с теб.
— Така си е — съгласи се Лин и двамата отново се засмяха. — Въпреки че съм по-добра с пушката. Толкова време прекарвам на покрива, взряна в мерника, че вратът ми вече щрака.