Ръката на Лин намери неговата.
— Ела насам — каза тя и го заведе до леглото на Луси. — Можеш да спиш тук.
— Чакай малко. — Ръката му стисна нейната. — Кой е казал, че сме приключили с разтриването?
— Тук няма място за двама ни — изсумтя Лин.
— Ще намерим. — Той я подръпна, но тя се колебаеше. — Не искам нищо от теб, но и не съм готов да те пусна.
Тя се качи в леглото, без да каже и дума. Илай свали ризата си и се мушна до нея, а ръката му се плъзна върху ребрата й. Лин очакваше отново да се стегне от близостта на кожата му и допира на телата им по цялото им протежение, но вместо това се отпусна и се притисна в него.
— Ако ти се струва по-практично, гледай на това като на по-ефективно съхраняване на топлината — каза Илай в ухото й и тя се засмя.
Лин лежеше безмълвна до него и се наслаждаваше на туптенето на сърцето му в ухото си, на приятно сплетените им крака. Малките разлики в телата им й се струваха пленителни: боцкащата му брада, опряна в нейната буза, изпъкналите кокалчета на пръстите му. Тя прокара палци по тях, изненадана колко силни са станали ръцете му за краткото време, в което се познаваха. Пръстите й тръгнаха нагоре по вените му и стигнаха чак до мускулите на мишниците му.
Дългите самотни нощи не я бяха подготвили за тази интимност, колкото и приятно да беше. Тя притаи дъх, усетила как неговите ръце също изследват тялото й.
Илай наруши мълчанието.
— Не съм свикнал да искам разрешение, но нямам желание да ме застреляш.
— Разрешение за какво?
— За целувка.
— О, естествено — съгласи се нехайно Лин, учудена, че Илай се притеснява за такава дреболия. Тя се наведе и го целуна по челото — най-големият жест на обич, който майка й си позволяваше, макар и рядко, преди да заспи.
— Хм, нямах това предвид — каза Илай.
— А какво? Така ме целуваше майка ми.
— Аз няма да те целуна като майка ти.
Ръката му стисна косата й и Лин с изненада почувства устните му върху своите, но учудването й бързо премина в наслада. Тялото му се притисна в нейното и тя бързо разбра, че топлината не само се съхранява, но и създава.
Илай се отдръпна.
— Стига толкова, че иначе ще трябва да се хвърля в някоя преспа.
— Това пък защо?
Той приласка главата й под брадичката си.
— Ще ти обясня някой друг път.
— Става — отвърна Лин и се сгуши в него.
Илай я галеше по косата.
— По-рано, когато ме попита за Нева, щях да ти кажа, че тя беше направила подарък за Луси, който трябваше да донеса — каза той след малко.
— Аха? — Лин малко се подразни, че името й отново изскочи в разговора.
— Опита се да направи някаква кукличка от сухи треви и пръчки, но когато я взех, се разпадна в ръцете ми. Нева се тръшна в леглото и заплака. Каза, че няма какво да даде на малкото си момиченце.
— Това са глупости.
— Може, но донякъде я разбирам. И аз без малко да не дойда днес по същата причина. Аз не… Когато напуснахме града, не се очакваше аз да отговарям за другите. Брадли беше силният, умният, този, който знаеше какво да прави. А ето че се озовахме тук и аз не знаех как да ги опазя живи. Уча се, но все още нямам какво да дам, особено на теб.
Лин се сгуши под брадичката му.
— Оцеляхте. Опази и двете живи. Явно се справяш.
— Освен това намерих теб — добави той. — Това ми се струва добро постижение.
— И аз така мисля — каза тя тихо, заслушана в силното туптене на сърцето му в ухото си.
Заспаха.
Лин се събуди и видя, че Илай зарежда дърва в печката. Меката утринна светлина обливаше сутерена в същия сивкав тон като цвета на очите му.
— Аз мога да го направя — каза тя.
— Знам, че можеш — отвърна Илай, но продължи да зарежда дърва.
Тя се примъкна в края на леглото, където възглавницата миришеше на него, и реши да си полежи още няколко минути. Той вече се беше облякъл и потриваше ръце, за да ги стопли. Лин се зарови под завивките, наслаждавайки се на непривичната липса на задължения.
— Тук долу бързо застудява, щом угасне огънят — отбеляза Илай.
— Да, сутрин е доста хладно. Вашата къща запазва ли топлината?
— Нямам оплаквания. — Той затвори вратичката на печката. Лин го гледаше доволна, че вече няма нужда да крие интереса си. Той отвърна на погледа й и се усмихна. — Чудиш ли се понякога как е другаде?
— Какво имаш предвид?
— Например някъде без мразовити зими?
— Майка ми подхвърляше идеята да заминем на юг. Но аз не исках.
— Защо?
— Защото тогава ще станем като всички други скитници — ще имаме само водата, която си носим, и ще се надяваме скоро да намерим още.