— Има тънка граница между приятното уединение и откровената самота — каза Илай един снежен следобед, докато двамата се разхождаха след Луси.
— Мислиш ли, че иска да си вземе Луси? — попита Лин, въпреки че не беше готова да се раздели с момиченцето. — Не ми се ще Нева да ме намрази; просто търся най-добрия вариант за Луси.
— Колкото и да ми е неприятно да го кажа, в момента той не е да живее с Нева. Тя не е много стабилна. Носи пистолета, който си й дала, в сутиена си.
— Това не я прави нестабилна — възрази Лин, като пусна ръката му, за да потупа джоба си с пистолета. — Въпрос на здрав разум.
— За момиче като теб — може би, но Нева не беше виждала огнестрелно оръжие, преди да дойдем тук. А сега спи с него!
Лин сви рамене и двамата продължиха да ходят мълчаливо, хванати за ръце.
— Мислиш ли, че би дошла тук? Може да се съгласи да се отдалечи от реката, след като мъжете от юг вече ги няма.
— Възможно е. Ще я попитам.
— Стебс каза, че се очаква затопляне. Може би тогава?
— Да. — Илай стисна ръката на Лин и я спря. Хвана лицето й с ръце и прибра няколко непокорни кичура коса в шапката й. — Може ли да спрем да говорим за Нева поне за малко?
Лин се усмихна и надигна лице за целувка.
От далечината се чу тънко гласче:
— Лин и Илай седят на дървото и се целуват…
Илай се обърна към нея.
— Знаеш ли какво значи това, умнице?
— Ъъ… значи, че сте влюбени.
— Хм. — Илай се обърна отново към Лин, без да сваля ръце от лицето й. — Май че е права.
Луси дотича при тях.
— Искам какао!
— Само ако ме надбягаш! — предизвика я Илай и двамата хукнаха с всички сили към къщата, но скоро се затъркаляха на кълбо, защото Луси го събори през коленете. Лин вървеше бавно след тях и гледаше заоблените краища на преспите. Снегът се топеше, макар и едва доловимо. Пролетта скоро щеше да донесе топлина, кал и повече вода в езерото.
За момента животът изглеждаше хубав.
Макар да знаеше, че пролетта е близо, нощите бяха дълги, а сънищата на Лин не бяха приятни като дните й. Сънят лесно я поваляше, но не траеше дълго. След един кошмар тя се събуди с мисълта за майка си. Заслушана в равномерното дишане на Луси, завидя на дълбокия й сън и невинните сънища. Измъкна се от чаршафите, нахлузи обувките и якето си и тихичко се качи по стълбите, за да излезе навън.
Нощта беше безлунна. Черният мрак се спусна върху нея и погълна всичките й мисли; в съзнанието й остана само непосредствено заобикалящият я свят и онова, което можеше да се крие в него. Тя свали пушката от рамото си и седна на каменното стъпало, благодарна за познатите тревоги за неща, които можеше да контролира. В съзнанието й изникна спящото телце на Луси, доволно свито на кълбо, и тя стисна оръжието още по-здраво, обхождайки с очи черната нощ около себе си.
Погледът й по навик се плъзна на юг. Гората на Стебс се виждаше на фона на бледото сияние зад нея.
— Какво, по дяволите, е това?
Лин беше толкова стъписана, че думите неволно се изплъзнаха на глас от устата й.
За миг си помисли, че цялата нощ е минала в тревоги, но слънцето не изгряваше на юг, а и това не беше розовото зарево на утрото. Беше лепкава жълта светлина, която едва стигаше до върховете на дърветата.
Лин я гледаше мрачно, стиснала устни. Щракна предпазителя. Всичката й умора се изпари. Тази светлина беше непозната и странна.
Което значеше, и опасна.
Няколко дни по-късно на хоризонта се появи Стебс, а след него се виеше характерната му следа. Луси се беше научила да разпознава издайническата диря на ранения му крак. Седмици наред в най-суровата зима той кръстосваше насам-натам, за да може тя да проследи пътя му, който завършваше с него самия и голяма мечешка прегръдка. Щом го видя, тя се втурна към него и остави Лин сама да стърже леда от стъпалото пред къщата.
— Топенето създава ли ти проблеми? — попита той, когато се приближи, гушнал Луси в едната си ръка.
— Не много, но ми омръзна заледяването нощем. Сутринта Луси падна пред вратата. Не мога да позволя да си счупи крака.
— В никакъв случай. Тогава ще трябва някой да я разнася навсякъде със себе си — рече Стебс на момиченцето, което облегна глава на рамото му и се засмя. — Тежка работа.
Той я остави на земята и тя го задърпа за ръката.
— Ела да хапнеш с нас и да видиш какво направих. Лин ме учи да плета.