— Още няма да си говориш с нея — пресече го Щърбият. — В момента аз говоря.
— Аз имам да си говоря с тази — каза един мъж със синьо яке, застанал до Вера, като кимна към Лин. — Тя уби двама от моите приятели.
— Гледам, че ми водиш още.
— Стига — намеси се остро Стебс. — Какво искате от нас?
— От теб нищо не щем, старче — отвърна Щърбият. — Отидохме да направим сделка с това хубаво момче, но то не си беше вкъщи. Решихме, че се забавлява с момичето, и дойдохме тук.
— Къде е малката? — обади се един от мъжете, който стоеше до Вера и носеше зелена шапка на главата си.
— Заета е да умира — отговори хладно Лин.
Той наведе поглед към земята, но Лин зърна срама в очите му.
— Съжалявам.
Вера простена и вдигна очи към Лин с умолителен въпрос, на който тя не можеше да отговори. Момичето отмести поглед и преглътна.
— Каква е сделката?
— С теб нямаме работа — процеди Щърбият.
— Намирате се на моя територия и аз питам.
— Мътните го взели, момиче, няма ли да се научиш на обноски?
Синьото яке се попипа по чатала.
— Аз ще я науча, преди да си тръгнем.
Илай се озова при него, преди да са успели да вдигнат оръжията, и с един удар го повали на земята. В следващия миг дулата се насочиха към него и той вдигна ръце.
— Дошли сте за сделка — да правим сделка. Ако този пак заговори с оная си работа, ще я изгуби.
Щърбият погледна другаря си, който още се мъчеше да си поеме въздух, сгърчен на кълбо на земята, и свали оръжието.
— Искаме хубавицата. Честна размяна за майка й.
— Не — отвърна Лин без колебание. — Няма да разменя приятел за непознат.
— Не решаваш ти, момиче.
Илай трепереше на студа, вдигнал ръце във въздуха.
— Тя не е моя собственост, че да я разменям.
— Имам храна — намеси се бързо Стебс. — Зеленчуци, плодове, вода. Каквото поискате.
— И ние си имаме вода. И не съм гладен, поне не в този смисъл.
Вратата на къщата се отвори и всички оръжия се обърнаха натам. Вера извика, като видя дъщеря си.
— Има четиресет градуса, ще…
Нева рязко спря, забелязала непознатите мъже.
— Нева — каза внимателно Илай, трябва да…
— Майко! — извика Нева и се спусна напред въпреки насочените дула. Тя падна на колене до възрастната жена, а от очите й капеха несдържани сълзи. Пръстите й се оплетоха около примката и тя се опита да я свали от врата й.
— Чакай малко, госпожичке — спря я Синьото яке с ръка. — Още не сме свършили с преговорите.
— Какви преговори?
— Нева, милинка — каза спокойно Вера, — чуй ме…
— Много просто, хубавице — отвърна Щърбият. — Ти идваш с нас и оставяме майка ти на мира.
Хванала вързаните ръце на майка си между своите, Нева го погледна неразбиращо.
Лин пристъпи напред, без да сваля ръцете си.
— Нева, не си длъжна…
Синьото яке замахна с пушката си към нея.
— Млъквай.
— Ще отида — отсече Нева, като погледна към Лин.
Енергията, която я беше изпълнила, за да се пребори с болестта на Луси, се беше превърнала в студена решителност, а очите й бяха станали неузнаваеми.
— Илай, донеси ми палтото — каза тя.
— Никъде няма да ходиш — възрази момчето.
— Донеси й палтото, да не изстине — процеди Щърбият.
— Лин — продължи Нева, — грижи се за болното ми детенце.
Думите й разбиха възраженията, които Лин вече беше намислила. Гневът й беше попречил да види това, което Нева добре знаеше: Вера беше лекар и Луси имаше отчаяна нужда от нея. Повече, отколкото от майка си. Ако мъжете знаеха това, никога нямаше да я разменят, колкото и да им се искаше да докопат Нева.
— Илай — каза бавно Лин, сама невярвайки на думите си. — Донеси палтото.
Той не помръдна и тя откъсна очи от Нева, за да го погледне. Илай се взря в лицето й, неволно претегляйки съдбите на двете жени. После наведе глава и отиде да донесе дрехата. Нева се наведе и понечи да свали въжето от шията на майка си, но Синьото яке я блъсна на земята и започна да връзва ръцете й пред тялото. Лин потръпна, изпълнена с дива ярост от безсилието си да го спре.
— Да знаете, че ще убия всички ви, и то скоро — процеди тя.
— Силни думи, дребната, докато съм още тук — каза мъжът на покрива.
— Но гласът ми се чу, нали?
— Я, как ти отива, хубавице — рече Синьото яке, като стегна примката около гърлото на Нева. — Вече няма да ми избягаш. — После срита Вера в ребрата и тя падна настрани в калта. — Приятно ми беше, с нетърпение чакам да опозная и дъщеря ти.