Вера не го погледна. Нева гледаше в земята, докато Илай я загръщаше с палтото. Мъжът на покрива слезе по антената и се отдалечи назад, без да сваля пушката си от Стебс и Лин. Останалите трима го последваха. Синьото яке накара Нева да се изправи, а Зелената шапка я подхвана, когато тя се препъна.
— Кажи на Луси, че я обичам — издума тя на Лин, когато мина покрай нея.
В гърлото на Лин беше заседнала буца. Тя само кимна, загледана в смаляващите се фигури, докато се отдалечаваха. Мъжът от покрива продължаваше да прикрива останалите с пушката си.
— Госпожо — каза Стебс, като приклекна в калта до Вера, — знам, че беше кошмарен ден, но трябва да ви помолим за нещо.
— Луси е болна — добави Илай, — много.
Стебс сряза въжето на ръцете й и тя разтърка китките си.
— Къде е тя?
— Там долу. — Стебс й помогна да се изправи. — Стана за една нощ.
Той й разказа каквото знаеше, докато слизаха към сутерена. Събрани около леглото на детето, те не забелязаха как Лин тихо взе пушката си и излезе.
Четирите фигури се виждаха лесно от покрива. Щърбият вървеше напред, следван от Синьото яке, който влачеше Нева за въжето, а Зелената шапка крачеше до него. Мъжът от покрива се беше обърнал с гръб към къщата, явно сметнал, че вече са извън обсега й. Не бяха, но Лин знаеше, че не може да убие и четиримата, преди някой от тях да застреля Нева за отмъщение. Оставаше й само да гледа.
Нева се препъна, изгуби равновесие и падна на земята. Палтото се свлече от раменете й, докато се опитваше да се изправи на колене. Примката се стегна и Синьото яке се обърна тъкмо навреме, за да види как тя вдига малкия пистолет към слепоочието си. Лин видя как тялото й се свлече настрани, преди изстрелът да стигне до ушите й: тих пукот, който можеше да бъде сбъркан с пращенето на счупена съчка.
Кръвта опръска джинсите на Синьото яке и той срита безжизненото тяло на Нева. Гневът задави Лин, докато гледаше как другите мъже се опитват да го отскубнат от нея. Той се обърна към къщата и прекара пръст пред гърлото си в недвусмислен жест. Пръстът на момичето се уви около спусъка. Желанието й да добави още един труп до тялото на Нева беше толкова силно, че без малко да надделее над здравия разум. Майка й щеше да свали всички от това разстояние, но Лин не беше сигурна, че ще успее, а един неточен изстрел щеше да върне всички обратно в къщата, и то в момент, когато всяка секунда беше от значение за Луси.
Мъжете продължиха на юг, без да изпълнят заканата си. Лин беше заела висока позиция, те бяха изгубили елемента на изненада и шансовете не бяха на тяхна страна. Зелената шапка изчака другите да се отдалечат, след което коленичи до тялото и покри лицето на Нева с палтото й.
Лин вцепенено избута вратата, за да я отвори. В съзнанието й бе запечатан образът на безжизненото тяло на Нева, полегнало самотно насред замръзналото поле.
— Стебс — подвикна тя отгоре, — ела тук.
Той дойде в подножието на стълбите.
— Какво има?
— Ела горе.
Той се качи по стълбите и като видя изражението на лицето й, затвори вратата след себе си.
— Нева е мъртва.
— Как?
— Самоуби се с пистолета, който й бях дала. Малко след като тръгнаха. Оставиха я на полето.
Стебс седна на каменните стъпала и хвана главата си с ръце.
— Какво ще правим? — попита момичето.
— Ще трябва да я приберем, но сега си имаме по-сериозни проблеми.
— Зле ли е Луси?
— Не разбирам много от болести, но като гледам изражението на баба й, бих казал, че е много зле.
Лин седна до него, без да обръща внимание на ледените си, подгизнали джинси.
— Какво ще правим?
Стебс я прегърна през раменете и тя се облегна на него.
— Ех, дечко, с теб не се справяме добре в ситуации, които не зависят от нас. Нищо не можеше да направиш за Нева. И сега не можем да помогнем на Луси.
Тя отпусна глава на рамото му. В очите й пареха сълзи на безсилие.
— Не искам да бъде така.
Вратата се отвори и Вера излетя през нея, понесла на ръце голото, треперещо тяло на Луси.
— За бога, жено! — извика Стебс.
— Получи гърч! — изпищя Вера, докато тичаше към езерото. Те се втурнаха подире й, следвани от Илай, и стигнаха до високия бряг тъкмо навреме, за да видят как възрастната жена потапя бялото телце в черната ледена вода.
Луси отвори очи и запищя, като свирепо дереше силните ръце, които я държаха под водата. Лин хвана Вера за ръката и я дръпна назад, но решителността на възрастната жена я надви. Тя падна назад, останала без дъх.
— Махни се от мен! — изкрещя Вера. — Ако не свалим температурата, ще умре.