— Вкъщи.
Лин кимна и посегна да отвори шофьорската врата, но Илай я спря.
— Нека аз да карам, ти си като пребита.
Тя не възрази и много скоро главата й клюмна на една страна, приспана от парното. Когато пикапът спря, Лин се сепна, объркана от розовата ивица на небосклона. Илай изключи двигателя и отпусна глава на волана.
— Будна ли си? — чу се гласът му в таблото.
— Да.
— Добре. Оставих лекарствата у вас. Но сега трябва да ми помогнеш.
— Да ти помогна?
Илай кимна и слезе от пикапа, като й даде знак да го последва. Нева лежеше на земята, а замръзналата й ръка стискаше пистолета. Въпреки старанието на Зелената шапка да я покрие, през нощта бе паднала слана, която бе покрила раната в слепоочието й и посипала със скреж отворените й очи. Илай безмълвно вдигна тялото й от земята.
Сложиха го внимателно в багажника на пикапа. Лин откопчи пистолета от пръстите й и го прибра в джоба си, след което пъхна ръката на Нева под палтото й. Седя до нея в багажника, докъдето успя да стигне пикапът, а после с Илай се редуваха да влачат вкочаненото й тяло до ясеновата гора. Часове наред копаха замръзналата земя, за да положат Нева до безименното й момченце.
— Май ни стана навик да копаем гробове заедно — каза Илай и избърса студената пот от челото си.
— Не мисля, че ще понеса повече.
— Тя ще издържи. — Той прегърна изтощената Лин. — Силно хлапе е.
Отдалечиха се, хванати за ръка, покрай онзи дънер, на който някога седеше Нева и отказваше да се отдели от бебето си. Сега той беше единственият страж, който бдеше и над двамата.
Температурата на Луси спадна с река от пот и повръщане точно както беше предрекла Вера. Стебс постоянно пренасяше миризливите чаршафи към казана, който вреше в огнището. Лин държеше Луси в прегръдките си, докато сменяха завивките, и нежно я полюляваше. По залез-слънце умората я надви и тя се свлече в собственото си легло.
Събуди се посред нощ от малките пръстчета, които ровеха в косата й.
— Лин? — едва чуто прошепна пресипналото гласче.
— Какво правиш, миличка, защо не спиш?
— Жадна съм.
— Добре, легни си.
Тя я вдигна на леглото си и стана. Илай и Стебс спяха облегнати на каменната стена, а Вера — до леглото на Луси, положила глава на рамката. Лин ги заобиколи на пръсти, за да вземе чашата на Луси. Знаеше, че трябва да ги събуди, за да им съобщи радостната новина, но й се искаше да запази това малко чудо за себе си. Напълни чашата й с чиста вода от килера и повдигна главичката й, за да пие.
— Готово — каза момиченцето и се отпусна уморено на възглавницата. — Може ли да спя при теб?
— Разбира се.
Лин се мушна под завивките и Луси се сгуши в нея. Топлината на малкото й телце вече не стряскаше с треската си.
— Каза, че мама ще дойде. Къде е тя?
Лин я погали по гръбчето.
— Какво си спомняш?
— Само как каза, че мама ще дойде, а после ми стана зле. Стори ми се, че видях мама, но сега се събудих и видях баба, така че сигурно съм се объркала.
— Не, миличка, майка ти наистина дойде да те види.
— Отиде ли си вече?
— Да, съкровище, отиде си.
Лин продължаваше да гали в кръг гръбчето й, надявайки се да я приспи.
— Значи баба ни намери?
— Да, и те спаси от треската. Ти си болна, моето момиченце. Ще трябва да пиеш лекарства.
Луси изплези език.
— С Илай дълго обикаляхме, докато ги намерим, така че е много важно, ясно? Искам да ги пиеш, без да чувам възражения.
— Добре — отвърна унилото й гласче, последвано от тихо похъркване. Лин я обви с дългите си ръце, стегнала мускули в безплоден опит да защити детето от всички опасности.
— Ще се погрижа повече нищо лошо да не ти се случва.
19
— Това е лудост — възмути се Илай на другата сутрин, докато пиеха кафе със Стебс. — Не мога да повярвам, че би я пуснал.
— Аз не съм й шеф — отвърна Стебс. — Ако Лин иска да отиде, ще отиде, и никой от нас не може да я спре.
— Можеш поне да й кажеш, че не си съгласен.
Стебс отпи дълга глътка, преди да отговори.
— Не съм сигурен и в това.
— Благодаря — обади се Лин.
— Шегуваш се — не вярваше на ушите си Илай.
— Тихо — сгълча ги Вера, приседнала до леглото на Луси, където неспокойно спеше изтощената й пациентка. — Страшното отмина, но тя далеч не е оздравяла. Бихте ли излезли навън?
— Извинявайте, госпожо — отвърна Стебс и се изправи на крака.
— Спри да ме наричаш така, господине — сряза го Вера и му хвърли една мръсна възглавница. — Чувствай се свободен да изпереш това, като си изпиеш кафето. А щом тя заспи, сваляш панталоните.