Колкото и да й се искаше да го убие, Синьото яке не беше първият й приоритет. Той, изглежда, отговаряше за жените и въпреки че носеше оръжие, Лин се съмняваше в способностите му под обстрел. Когато вземаха Нева, той дрънкаше прекалено много, а погледът му шареше навсякъде. Нямаше хладнокръвните очи на човек, който стреля добре, нито умееше да си държи езика зад зъбите, за да не издава нервите си. Заслужаваше си куршума, но след по-способните от него.
Синьото яке заведе жените до реката и те се скриха зад близкия бряг. Лин видя през бинокъла си как няколко минути по-късно излязоха оттам, мокри и притиснали ръце в тялото си, за да се сгреят. Зелената шапка се приближи до най-младото момиче и пъхна нещо в ръката й, преди да влязат отново в къщата. Момичето стисна здраво подаръка, но Лин се досети, че е храна.
Лин проследи Зелената шапка и жените с бинокъла си, докато влизаха в жълтата къща. Действията му предизвикаха малка вълна от съмнение по студената равна повърхност на яростта й. Беше казал, че съжалява за Луси, и по очите му личеше, че го мисли. Болното дете го беше смутило, а после беше помогнал на Нева да стане от замръзналата земя, когато се спъна, устремена към смъртта си.
Някога ясно знаеше кои са враговете: всички, освен майка й. Но въпреки че този явно беше част от бруталната банда, Лин не можеше да се насили да го гледа през мерника с пръст на спусъка. Даването на допълнителна храна на изгладнялото полуголо момиче не беше постъпка, която я предизвикваше да го убие. Отбеляза го с въпросителна. Щеше да реши какво да прави с него в зависимост от реакцията му, когато започнеха да летят куршуми.
Мъжът от покрива й следеше всичко, застанал пред някогашното кметство — единствената охранявана сграда в селото. Той седеше на пластмасов стол на паркинга с пушка върху коленете си. Зелената шапка се отдалечи от жълтата къща и го заговори за няколко минути, но не успя да привлече цялото му внимание. Онзи зорко следеше движението по улиците, другите мъже, хората, дошли да търгуват. Зелената шапка не можеше да го разсее, а когато се появиха външни хора, той се премести, за да ги държи на мушка. Лин го набеляза като втората си цел.
Наближаваше пладне и в селото се стичаха множество търговци. Слънцето блестеше върху мекия сняг и главата я болеше от заслепяващите отражения. По улиците сновяха повече хора, отколкото подозираше, че има в този край на света. Не виждаше ясно какво носи всеки от тях за размяна, но червените туби за бензин си личаха отдалече, както и кръглите бутилки с пропан.
По пътя се зададоха мъж и жена, които вървяха колебливо насам. Жената притискаше вързопче към гърдите си. Лин се вгледа внимателно с бинокъла и различи малко юмруче над одеялцето, вплело пръстчета в косата й. Щом наближиха центъра, от най-голямата къща излезе един мъж и ги повика от верандата. Лин насочи пушката си към него.
Виждаше го за първи път. Висок и широкоплещест, с рижа коса и самоувереност, която показваше, че той е шефът тук. Мъжът поздрави фамилиарно двойката, но изражението на жената ясно показваше, че го познава достатъчно, за да се бои от него. Съпругът й посочи детето. Рижият кимна и се усмихна, като че ли разбра, но отклони следващите им въпроси, като само посочи църквата до кметството.
Жената разплете малкото юмруче от косата си и подаде вързопчето на мъжа си, след което тръгна с наведена глава към църквата. Лин чуваше пронизителния плач на бебето, въпреки че баща му го люлееше в ръце. Жената почука на вратата на църквата и Щърбият — Роджър, както бе казала Вера — й отвори.
Вътре се мерна нещо черно-бяло и от изненада Лин едва не падна от дървото. В църквата имаше крава, дойна крава. Мъжът разхождаше бебето напред-назад по верандата на тухлената къща, а на едната му ръка висеше ведро. Майката влезе в църквата при Роджър. Лин се надяваше вратите да са достатъчно дебели, за да не чува виковете на детето си, докато прави, каквото се налага, за да го нахрани.
Дойдоха и други хора. На верандата на Рижия започна да се образува опашка. Той седеше на една маса с молив и лист хартия и отбелязваше какво искат и какво носят в замяна, за да прецени дали сделката е приемлива. Един мъж домъкна двайсетлитрова туба с бензин и си тръгна с цял елен, преметнат през рамо.
Онези, които нямаха тази възможност, търгуваха със собствените си тела или телата на жените си. Рижият никога не ги водеше лично в къщата си, но Синьото яке, Роджър и един мъж с черна брада приемаха плащанията по различно време през деня. Дойде една жена, молеща за вода, с кофи в ръце и деца, вкопчени в краката й. Зелената шапка се заигра с малките, за да отвлече вниманието им, а Черната брада отведе жената на реката и се забавиха доста повече, отколкото беше нужно, за да си налее вода.