Лин реши да не застрелва Зелената шапка.
Рижият се пазари надълго и нашироко с един мъж, който беше докарал пикап, пълен с одеяла, палети със зеленчукови консерви и един матрак. Клатеше глава недоволно, но мъжът се качи в автомобила си и след малко се появи със стек цигари, което обърна нещата в негова полза. Рижият надраска нещо на листче хартия и му го подаде, като му посочи кметството. Караулът там погледна листчето, изплю се и го пъхна в задния си джоб. Роджър и Черната брада разтовариха пикапа, а мъжът последва пазача някъде на изток извън селото. Няколко минути по-късно се появиха, влачейки една машина за цепене на дърва.
Лин подскочи, стресната от силния рев на двигател. В селото пристигна голям камион, толкова натоварен, че беше клекнал на задните си оси. От каросерията изскочиха двама мъже и започнаха да го разтоварват и да пренасят плячката в кметството, където пазачът водеше отчет. От кабината слязоха още двама мъже. Лин преброи на пръсти. Пристигането на мародерите наклоняваше везните в тяхна полза. И то значително.
Слънцето вече се спускаше към хоризонта, когато един от мъжете занесе пакет храна на стрелеца на кулата. Онзи спусна кофа, за да я вземе, а после мързеливо се изпика отстрани. Роджър изведе кравата от църквата и я върза в един обрасъл двор, за да пасе. Мародерите се събраха на верандата при Рижия, вдигнаха крака на парапета и се отпуснаха в небрежен разговор. Потокът от хора намаля и постепенно съвсем замря, докато дългите сенки рисуваха тъмни силуети върху стария сняг.
Мръкна се и стрелецът слезе от кулата; вече нямаше смисъл да стои там. Пазачът на кметството се беше сменил с един не толкова бдителен мъж от групата на мародерите, а къщите засветиха с непозната електрическа светлина. Кравата замуча и Роджър я прибра в църквата. Лекият ветрец утихна и Лин чуваше скърцането на пружините на леглата и бръмченето на генераторите. Рижият все така седеше на покритата си веранда и наблюдаваше всичко.
Някои прозорци още светеха, когато Лин се спусна от дървото. Краката й се бяха схванали от дългото обездвижване. Тя раздвижи шията и ръцете си и продължи да оглежда селото. Пред кметството още стоеше пазач; даже под лампата на паркинга с просто око се виждаше тъмният му неясен силует. На верандите на всички къщи в западната и източната част на селото бдяха часовои. По-нататък не се виждаше нищо; можеше да имаше други стражи, можеше да няма и никого.
Лин се запромъква на изток през гората. Мъжът, който беше взел дъскорезницата, бе дошъл с цял пикап стоки. Но след като тези в селото бяха готови на такава размяна, вероятно имаха и още, както и пазач, който да ги охранява. Вече беше преброила единайсет мъже и не искаше да бъдат изненадани от дванайсети, ако двамата със Стебс вземат решение да атакуват.
Тя пресече пътя на изток и си проправи път през шубраците към реката. Луната изгря и освети безспорната истина, че нямат друг избор.
Лин влетя в бараката на Стебс, без дори да почука, и той без малко да замахне срещу нея с тигана, който беше вдигнал високо над главата си.
— Мили боже, Лин! Какви ги вършиш?
— Те строят язовир.
20
— Мамка му — изруга Стебс, когато излязоха на билото. — Не се шегуваше.
— Не.
На поляната на отсрещния бряг се виждаха бледите скелети на машините. Земята около реката чернееше на мястото на изкопа, а наблизо беше струпана застрашителна грамада от камъни. Стебс взе бинокъл от Лин и присви очи в окулярите.
— Мамка му — каза той отново. — Вече имат голям ров и достатъчно камъни, за да преградят реката, когато си поискат. Сигурно не могат да работят в тази кал и чакат земята или да замръзне, или да изсъхне.
— И в двата случая Илай и Луси ще останат без вода до седмица.
— И те, и всички други надолу по течението, които разчитат на реката. — Стебс й върна бинокъла и внимателно огледа района. — Мамка му.
— Когато Луси се разболя, ти каза, че с теб сме от хората, които не понасят добре ситуации извън техен контрол. Каза, че имаме нужда да можем да направим нещо.
— Помня.
— Мисля, че е време да направим нещо.
— Знам. Но какво?
Тя го погледна изпитателно, прехапала устни.
— Как се чувстваш напоследък?
Стебс премести тежестта върху болния си крак.
— И по-добре съм бил… най-вече преди да окуцея.
— Можеш ли да лежиш неподвижно?
— За това определено ме бива.
— Ял ли си наскоро?