— Аз, миличка, съм твърде стар и разнебитен, за да се местя. Настаня ли се някъде, ще си остана там до края. Ако ще адът да се раззине.
— Като се раззине, поне ще ни стопли — рече Илай.
Лин намери ръката му под масата. Признателността й за хумора му не можеше да се изрази с думи.
— Кога тръгваме? — попита Илай.
Стебс и Лин се спогледаха, атмосферата отново натежа.
— Преди изгрев-слънце — отвърна Стебс. — Нахранете се добре, починете си и почистете оръжията.
Лин стисна ръката на Илай; нямаше да го пусне, докато можеше.
Двамата излязоха заедно, без да си търсят оправдание, и тръгнаха, хванати за ръка, към нейната къща. Докато довършат плановете, Луси беше заспала и Лин само сложи ръка на челото й за сбогом. Кожата й беше мека и хладна. Лин не вярваше, че някога ще може да докосне момиченцето, без да се побои, че отново ще усети парещата треска.
— Какво й обясни Вера за Нева?
— Истината. Каза й, че майка й се е жертвала, за да спаси нея, защото е държала повече на живота на Луси, отколкото на своя.
— Да, това е истината — каза Лин, спомнила си изпълнения с копнеж поглед на Нева, когато я помоли да предаде на Луси, че я обича. — А тя как се справя?
— Доста добре. Задава въпроси, на които е трудно да се отговори, а после дълго мълчи.
— Това не го вярвам — изсумтя Лин.
Слязоха заедно в сутерена.
— Искам да ти дам пистолет — каза тя. — Имам няколко. Няма да те пусна там невъоръжен.
— Стебс ми заема пушката си, за да стрелям, но никога не съм докосвал пистолет, дивачке.
— Сега ще се упражниш.
Той я хвана за ръка и я поведе към леглото.
— Има и по-добри начини да прекараме времето си. Няма да стоя на студа и да стрелям с пистолет в тъмното, щом мога да бъда тук, на топло, с теб.
— Ще съжаляваш.
Той я придърпа до себе си и тя отпусна глава на рамото му.
— Повече ще съжалявам, ако това са последните ни часове, а ние ги прекараме в стрелба, вместо в прегръдките си.
Лин се притисна в него.
— Не говори така.
— Освен това Стебс заръча да си почиваме.
— Точно така — подразни го тя, — да си почиваме.
— Не искам нищо повече от това да те прегърна, Лин.
Той я прегърна и тя усети как я изпълва онова спокойствие, което винаги чувстваше с него, макар някога да мислеше, че само майка й може да го постигне. Зарови лице в гърдите му, за да скрие сълзите си, и беззвучно заплака. Знаеше, че майка й никога не би рискувала живота си за другите. А ето че само след няколко часа Лин щеше да се покатери на дърво на километри от собственото си езеро и да стреля, без да жали куршумите, за да получат Илай, Луси и безброй непознати по течението на реката още капка вода. Тя вдъхваше миризмата на Илай и здраво го стискаше, твърдо решена да не го пуска, докато светът не я принуди.
21
Нощта беше безмилостно студена. Двамата вървяха, сгушени един в друг, за да се топлят, и дори не си направиха труда да подкачат Стебс, когато го видяха да идва откъм реката, а не откъм собствената си къща. Той подаде една раница на Илай, от която се носеха силни бензинови изпарения.
— Внимателно, това е последният бензин, който имах — предупреди Стебс. — Ето и запалка. Не искам да рискуваме с кибрит, ако излезе вятър.
— Откога имаш запалка? — попита Лин.
Той сви рамене.
— Винаги съм имал.
— Задник.
Отправиха се на юг. Вървяха мълчаливо; чуваше се само подрънкването на бутилките в раницата на Илай. Когато стигнаха до билото, Стебс подложи крак, за да помогне на Лин да се качи, и тя седна на един дебел клон. Двамата мъже продължиха на изток, докато Стебс намери подходяща позиция и за себе си, по-близо до селото. Илай щеше да чака с него. Сбогуването беше бързо и безмълвно — бяла ръка, която помаха в мрака и изчезна. Лин свали пушката си от гърба и втъкна пистолета в колана си отзад. Докато чакаше да се съмне, заваля лек сняг.
Зората връхлетя отведнъж. Предутринната мъгла изгоря за миг и слънцето надникна над хоризонта. Лин виждаше мъжете, които се движеха анонимни зад завесите на прозорците си. Стрелецът още не беше излязъл от дома си. Тя се помести и избърса влажните си ръце в джинсите. Появи се пазачът на кметството, изпика се и се отправи към поста си. Роджър изведе кравата да пасе. Баща й излезе на верандата с кафе в ръка. Погледът й нервно се отклони от него.
Бяха се разбрали, че макар той да е шефът, по-важно е първо да убият стрелеца и пазача на кметството. Баща й беше спечелил третото място в лотарията. Първата мишена на Лин беше стрелецът на кулата, а на Стебс — пазачът. След това всеки щеше да избира целите си. Лин не беше възразила, но се надяваше нейният куршум да свали баща й.