Наблюдаваше го през мерника и се чудеше как ли би се почувствала майка й, ако разбереше, че онзи дим от юг е идвал от огън от собственото й минало. Баща й беше разговор, който никога не се бе състоял; призрак, който не беше живял. Лин го мислеше за мъртъв, вероятно майка й — също. Но той беше жив и не се беше върнал при тях. Беше ги зарязал и дъщеря му щеше да се отплати с уменията, които майка й държеше да усъвършенства. Намираше утеха в мисълта, че куршумът, който изстреля твърде късно срещу койота, може да бъде изкупен. Лицето му в мерника я предизвикваше да натисне спусъка, за да намери най-сетне единствения покой, който можеше да й даде майка й от гроба.
Баща й изплю първата глътка кафе и пресече улицата, за да отиде при пазача, седнал с пушката си през коленете. Двамата си размениха няколко думи. Баща й поклати глава и тръгна към жълтата къща, където държаха жените. Заблъска по вратата, докато Синьото яке отвори. Влезе вътре и след малко оттам се показа стрелецът от кулата, който обличаше якето си в движение.
Лин го проследи, като търпеливо изчака да стигне до мястото си, преди да щракне предпазителя. Разчиташе, че Стебс също го наблюдава и че Илай е готов за първия изстрел. Прилегна върху клона, пое си въздух и задържа дъха си.
Стреля. От това разстояние чертите на мъжа трудно се различаваха, но дупката от куршума се видя съвсем ясно. От кулата пръсна кръв и пушката на стрелеца полетя надолу, последвана от трупа му. Мъжете в селото реагираха на пукота още преди тялото да падне на земята. Излетяха от къщите като пчели от кошер; бледи лица се долепиха до прозорците на горния етаж на жълтата къща.
Лин видя Илай да тича по отсамния бряг на реката. Пазачът на кметството се надигна от стола си, вирнал въпросително глава нагоре. Преметна пушката си през рамо и тръгна през паркинга, за да огледа по-добре кулата. Баща й се затича към другите, крещейки заповеди. Лин се прицели в него точно в момента, в който Илай се появи в полезрението им със запаления „Молотов“ в ръка. Той описа красива дъга пред очите на всички и избухна в огнена река върху керемидите.
Реакцията на баща й беше мигновена. Той изкрещя нещо на пазача и онзи се обърна намясто. Стебс и Лин стреляха едновременно. Нейният мерник сочеше баща й. Той падна, стиснал раздробеното си рамо. Китката му се залюля безжизнено от мъртвата ръка и непотребният пистолет падна на земята. Пазачът на кметството падна на колене и стреля срещу Илай, преди куршумът на Стебс да го застигне. Мозъкът му експлодира през тила, но преди това куршумът му успя да уцели раницата на Илай.
Илай се превърна в жива факла.
Лин изпищя, виждайки как ръцете, които само преди няколко часа я бяха прегръщали, се мятаха в бясна агония. От пръстите им капеше течен огън. Тя знаеше точно колко куршума има; знаеше, че не може да си позволи да похаби нито един. Знаеше, че с един изстрел може да го избави от собствената му напоена с гориво кожа.
Късчето олово сякаш летеше преднамерено бавно, за да удължи всяка секунда от мъчението. Лин се взираше в мерника, неспособна да откъсне поглед от траекторията на единствения куршум в живота си, който бе изстреляла с любов.
Лин скочи на земята и се спусна надолу по хълма към селото. Въздухът миришеше силно на пушек. От покрива на кметството се вдигаха черни кълба дим. Стебс стреляше, но оттук нямаше видимост и не знаеше дали куршумите му достигат мишените. Тя летеше по склона, разперила ръце, за да не падне.
Роджър тичаше насреща й с разкривени от ярост черти. В гнева си Лин връхлетя право върху него, без да обръща внимание на оръжието в ръката му. Противната миризма на стара мъжка пот я блъсна в лицето. Телата им се сблъскаха и се затъркаляха надолу по хълма; ръцете на всеки отчаяно се мъчеха да докопат другия. Тя първа успя да стъпи на крака, но той я удари с приклада на пушката си отзад през коленете. Лин падна ничком, останала без дъх. Мъжът я прекрачи и дръпна главата й за косата, като още повече изкара въздуха от гърдите й.
— Какво си мислиш, че правиш, малката? Играеш си на войници?
Той блъсна главата й в земята. Лин се съпротивляваше и опитваше да си поеме въздух, но устата й се пълнеше с пръст. Мъжът я дръпна пак за косата.
— Знаеш ли, мъжете винаги носят по две оръжия — каза той и допря дулото на пистолета си в носа й. — Едно за сега и едно за после.
Посегна към ципа си със свободната си ръка, но Лин се извъртя под него, удари го с коляно в слабините и извади ножа от обувката си.
— Майка ме научи винаги да нося нож.