— Колко мило, че си направи труда да пристигнеш толкова отдалеч — възкликна Ан.
Робин изпелтечи нещо.
— Дано днес прекараш добре, Робин.
Джеймс очевидно се забавляваше, както никога през живота си. След номера, който му беше извъртяла Ан, сега му беше много приятно да гледа как и останалите от четворката се чувстват като в небрано лозе.
— Голям негодник си, Джеймс.
— По-тихо, мой човек, че ще те чуят майка ми и баща ми.
Робин също хлътна в балната зала и след като надзърна зад всички колони, най-сетне откри Стивън.
— Всичко наред ли е?
— Струва ми се, че да, но не искам да му виждам повече очите. Кога е самолетът за Англия?
— Довечера в осем. А сега се отпусни. И внимавай да не изтървем Жан-Пиер.
— Пак добре, че не си обръсна брадата.
Французинът се здрависа с Харви, който вече се бе извърнал към следващия гост на опашката, бостънски банкер, негов близък приятел — Жан-Пиер го беше прередил най-безочливо.
— Радвам се да те видя, Марвин!
Жан-Пиер също не беше разпознат. Целуна Ан по двете бузи, изшушука й в ухото:
— Гейм, сет и мач за Джеймс!
После тръгна да търси Стивън и Робин. Но на пътя му се изпречи една от шаферките и той забрави първоначалните инструкции.
— Харесва ли ви сватбата? — изгука момичето.
— Иска ли питане! Винаги съдя за сватбите по шаферките, а не по булката.
Младата жена поруменя — стана й много приятно.
— Сигурно струва цяло състояние — допълни тя.
— О, да, безспорно, скъпа, и аз дори знам чие — каза Жан-Пиер и я прегърна през кръстчето.
Два чифта ръце го сграбчиха и въпреки ожесточената съпротива го изтеглиха най-безцеремонно зад колоната.
— Какви ги вършиш, Жан-Пиер! Та тя няма и седемнайсет години. Какво искаш, да те тикнат зад решетките за сексуален тормоз на малолетни и за кражба ли? Я пийни и се дръж като хората! — скастри го Робин и му тикна в ръката чаша шампанско.
Лееха се реки от шампанско и дори Стивън се поувлече с черпенето. Вече се държаха за колоната — да не паднат, когато кумът призова за тишина.
— Драги лордове, дами и господа! Тишина, ако обичате! Нека чуем младоженеца — виконт Бригсби!
Джеймс дръпна внушително слово. Актьорът у него надделя и американците останаха очаровани. Дори върху лицето на баща му се изписа възхищение. След това кумът даде думата на Харви, който говори дълго и високо. Пусна любимата си шега как смятал да омъжи щерка си за принц Чарлс, при която насъбралите се прихнаха в кръшен смях, както правят всички сватбари, дори и шегата да е блудкава. Накрая Харви вдигна наздравица за младоженката и младоженеца.
След като ръкоплясканията стихнаха, хората отново се разбъбриха. Харви извади от джоба си плик и целуна дъщеря си по бузата.
— Това, Розали, е малък сватбен подарък, с него искам да ти се отблагодаря, задето ми остави картината на Ван Гог. Знам, че ще го използваш разумно.
Подаде й белия плик. Вътре имаше чек за 250 000 щатски долара. Ан целуна баща си с искрена обич.
— Благодаря ти, тате, обещавам, че ние с Джеймс ще ги изхарчим по предназначение.
Тръгна да търси Джеймс и го откри, обсаден от застаряващи лелки американки.
— Вярно ли е, че сте роднина на кралицата?
— За пръв път виждам истински лорд от плът и кръв.
— Нали ще ни поканите да ви разгледаме замъка?
— На Кингс Роуд няма замъци — тросна се Джеймс, доволен, че Ан му се е притекла на помощ.
— Можеш ли да ми отделиш малко време, скъпи?
Джеймс се извини и я последва, но се оказа почти невъзможно да се отскубнат от тълпата.
— Погледни! — прикани Ан. — Бързичко.
Джеймс взе чека.
— Майко мила… 250 000 долара!
— Знаеш какво ще направя с него, нали?
— Да, скъпа.
Ан тръгна да търси Стивън, Робин и Жан-Пиер, което не беше никак лесно, понеже те се бяха окопали зад колоната в дъното. Накрая тя разбра къде са по приглушеното, ала сърцато изпълнение на „Кой иска да стане милионер?“, долитащо иззад колоната.
— Ще ми услужиш ли с химикалка, Стивън?
Пред нея начаса изникнаха три химикалки.
Ан извади от букета чека и написа върху гърба: „Розали Бригсби, да се осребри на Стивън Брадли“, после му го връчи.