Дори Джеймс си се възхити колко е оправен. Останалите си получиха изумени самолетните билети и още напътствия.
— Ще се срещнем в три следобед на летището и по време на полета ще ви препитам за папките.
— Слушаме, шефе! — възкликна Жан-Пиер.
— Ти, Жан-Пиер, ще ми отговаряш на въпросите и на френски, и на английски, понеже на презокеанската телефонна линия ще се наложи да ползваш и двата езика и да създаваш впечатлението на пръв спец по чуждите валути.
Тази вечер никой не посмя да пуска шегички по адрес на Джеймс и докато се връщаше с колата към Лондон, той се чувстваше нов човек. Не само се беше откроил като звездата в плана за Оксфорд, но сега и командваше парада и останалите трима му се подчиняваха безпрекословно. Нищо чудно да се издигнеше в очите и на оня стар мърморко — баща си.
Глава 19
Както никога, Джеймс се яви пръв на срещата на летище „Хийтроу“. Беше получил надмощие и нямаше намерение да го губи. Последен пристигна Робин, стиснал под мишница цял куп вестници.
— Какво правиш бе, човек! Връщаме се вдругиден! — напомни му Стивън.
— Знам, но се изнервям, ако остана без английски вестници, затова си взех и за утре.
Както подобава на французин, Жан-Пиер вдигна отчаян ръце.
Предадоха багажа на трето гише и се качиха на самолета от полет 747 на „Бритиш Еъруейс“ за международно летище „Логан“.
— Прилича ми на футболно игрище — отбеляза Робин, след като влязоха в огромния самолет.
— Побира триста и петдесет души. Горе-долу, колкото са запалянковците, които заслужават повечето английски отбори — заяде се Жан-Пиер.
— Престанете — скастри ги свъсен Джеймс. Така и не беше разбрал, че се притесняват от пътуването и просто се опитват да се поотърсят от напрежението.
После, докато самолетът се извисяваше, и двамата се престориха, че четат, но веднага щом се изкачиха на хиляда метра и надписът „Затегнете коланите“ угасна, на бърза ръка си възвърнаха формата.
Четиримата дълго се бориха с жилавото студено пиле в пластмасови чинии и с алжирското червено вино.
— Дано тъст ти, Джеймс, ни нахрани по-добре — отбеляза Жан-Пиер.
След като хапнаха надве-натри, Джеймс им разреши да си изгледат филма — „Ужилването“, но при условие, че веднага щом той свърши, тримата ще се явят един по един на препитването при него. Робин и Жан-Пиер се преместиха за прожекцията петнайсетина реда по-назад. Стивън предпочете да остане на мястото до Джеймс и да се яви на импровизирания изпит.
Той му връчи лист с четирийсет написани на машина въпроса за котировките на златото на различни места по света и колебанията в тях през последните четири седмици. Стивън отговори на въпросите само за двайсет и две минути, и то правилно, което не изненада Джеймс. Математикът още от самото начало си беше гръбнакът на четворката и те бяха разгромили Харви Меткаф именно благодарение на логичната му мисъл.
Стивън и Джеймс задремаха и се събудиха, когато Робин и Жан-Пиер се върнаха при тях, за да си получат и те своите четирийсет въпроса. Робин се справи за трийсет минути и от четирийсет въпроса отговори правилно на трийсет и осем. Жан-Пиер пък се пребори за двайсет и седем минути с трийсет и седем от въпросите.
— Стивън получи четирийсет точки от четирийсет възможни — оповести Джеймс.
— Не се и учудвам — каза Жан-Пиер.
Робин се беше умърлушил.
— И вие трябва да наваксате до втори септември. Чухте ли?
Двамата кимнаха.
— Гледали ли сте „Ужилването“? — попита Робин.
— Не — отговори Стивън. — Рядко ходя на кино.
— Не са от нашата класа. Направиха един голям удар и после дори не си опазиха парите.
— Хайде, спи, Робин.
Храната, филмът и препитването на Джеймс запълниха почти изцяло шестте часа на полета и в последния час всички се бяха унесли, когато внезапно ги събуди силен глас:
— Тук командирът на полета! Наближаваме международно летище „Логан“, движим се с двайсет минути закъснение. Очакваме да кацнем в седем и петнайсет, след около десет минути. Надяваме се да сте пътували добре и отново да предпочетете „Бритиш Еъруейс“.