— То оставаше да ни познае! Виждал ни е един-единствен път, при това предрешени и дегизирани — продължи Стивън.
— Аз, Розали Арлин, взимам за мъж теб, Джеймс Кларънс Спенсър.
— Но ако продължим да се навъртаме тук, току-виж ни познал — отбеляза притеснен Робин.
— Може и да не ни познае — успокои го Стивън. — Стига си се паникьосвал де. Досега сме успявали именно защото сме го хващали натясно в непозната обстановка.
— Да де, но сега обстановката му е позната до болка — възрази Жан-Пиер.
— Не, не му е позната. Днес е сватбата на дъщеря му, нещо напълно ново за него. Но на угощението не бива да бием на очи.
— Хвани ме за ръката, че треперя от страх! — подметна Робин.
— Нека аз — предложи услугите си Жан-Пиер.
— Помнете едно: дръжте се естествено.
Ан беше спокойна и хрисима, гласът й едвам достигаше другия край на черквата, където тримата стояха, примрели от страх. Затова пък гласът на Джеймс отекна ясен и твърд:
— С този пръстен ти се вричам телом и духом… Всичко, каквото притежавам, ще бъде и твое…
— И малко от онова, което притежаваме ние — подметна Жан-Пиер.
— В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!
— Нека се помолим — пропя свещеникът.
— Знам за какво ще се моля — рече Робин. — Да се освободим от властта на нашия враг, от ръката на всички, които ни мразят…
— О, милостиви Боже, който си на небето, наш Създател и Пазител…
— Вече сме към края — отбеляза Стивън.
— Добре го каза, няма що! — изсумтя Робин.
— Млък! — прекъсна го Жан-Пиер. — Съгласен съм със Стивън. Хванали сме му цаката на Меткаф, отпусни се най-после.
— Които Бог ги е събрал, нека смъртта ги раздели.
Жан-Пиер продължи да си мърмори нещо, но то не звучеше като молитва.
Органът засвири с цялата си мощ „Сватбения марш“ на Хендел и тримата се отърсиха от мрачните си мисли. Венчавката беше приключила и под погледите на две хиляди усмихнати лица лорд и лейди Бригсби се запътиха между седалките към изхода. Стивън изглеждаше развеселен, Жан-Пиер очевидно завиждаше на Джеймс, Робин беше притеснен. Докато минаваше покрай тях, Джеймс им се усмихна блажено.
След като младоженците постояха на стъпалата пред черквата десетина минути, колкото да ги щракнат фотографите, ролс-ройсът ги откара у Меткафови в Линкълн. Харви и графиня Лаут се качиха на втория автомобил, графът и Арлин, майката на Ан — на третия. След двайсетина минути ги последваха и Стивън, Робин и Жан-Пиер, които още не можеха да се разберат струва ли си да нападат звяра направо в бърлогата му.
Къщата на Харви Меткаф в стил „Крал Джордж“ беше неописуемо красива, с пищна градина, спускаща се към езерце, с розови храсти, а в оранжерията се намираше гордостта и радостта на Харви, неговата колекция от редки орхидеи.
— И през ум не ми е минавало, че ще доживея да видя това — сподели Жан-Пиер.
— На мен също — призна си Робин, — но сега не бих казал, че съм особено щастлив.
— Дайте да отвърнем както подобава на предизвикателството — намеси се Стивън. — Предлагам да се наредим на опашката, за да поднесем поздравленията си, но поотделно. Аз ще съм пръв. Ти, Робин, ще бъдеш втори, но застани най-малко двайсетина души зад мен, а ти, Жан-Пиер, ще бъдеш трети, на двайсетина души след Робин. Дръжте се естествено! Какво толкова! Ние сме приятели на Джеймс от Англия. Щом се наредите на опашката, надайте ухо и се опитайте да разберете от разговорите кой е близък приятел на Харви. После застанете точно пред него. Когато ви дойде ред да се ръкувате, Харви вече ще гледа човека отзад, понеже вас не ви познава и ще иска да си поговори с него. Така ще минем между капките и той няма да ни познае.
— Блестящо, професоре! — възкликна Жан-Пиер.
Опашката сякаш нямаше свършване. Покрай протегнатите ръце на господин и госпожа Меткаф, на граф и графиня Лаут, на Ан и Джеймс се нижеше върволица най-малко от хиляда души. Накрая дойде редът и на Стивън, който мина победоносно покрай младоженците.
— Радвам се, че си тук — каза Ан.
Стивън не отвърна нищо.
— Приятно ми е, че те виждам.
— Всички ние, Джеймс, сме във възторг от плана ти.
Стивън се шмугна в голямата бална зала и се спотаи зад една от колоните в дъното, възможно най-далеч от многоетажната сватбена торта насред помещението.
После дойде ред и на Робин, който не посмя да погледне Харви в очите.