Бе започнало да се смръква.
— Кой си и отде идеш? — късо запита началника младежа и хвърли хладен поглед върху него.
— Родом съм от С. и като свърших софийската гимназия, в желанието си да се жертвувам за светото македонско дело, додох в Македония и постъпих в четата на Станева…
— На Станева! — гневно го пресече началника и побледня.
Младежа учудено изгледа всички.
— Вие сте били в четата на един наш враг, приятелю, когото аз, заедно с четата му, скоро ще унищожа. А вас, като негов четник, осъждам на смърт!
— Как? Осъждате ме на смърт! — извика младежа смаян. — Но аз не съм разбойник или предател, аз съм честен борец за свободата на Македония…
— Изпълнете присъдата! — студено го пресече началника, като се обърна към четниците, които го придружаваха.
— Но вие българи ли сте? — извика злочестия младеж подир свирепия началник, който бавно се отдалечаваше.
Никакъв отговор не последва.
Беше се вече смръкнало. Леса бе потънал в дълбок мрак, разреден тук-там от накладените огньове.
Без да обръща някой внимание на молбите на младежа, той бе съблечен до пояс и поведен за изпълнение на жестоката и с нищо неоправдана присъда. Един четник вървеше напред и осветляваше пътя с една факла от борина, а след него водеха осъдения.
На определеното място почти насила повалиха младежа и наместиха главата му върху един пън.
Наоколо беше тихо и мрачно.
— Но вие българи ли сте? — отново пошепна нещастника.
Вместо отговор нещо блесна и в същия миг главата на злочестия борец за свободата на Македония се търколи около пъна…