Ще намерим ли в себе си дързост да заявим, че не сме отговорни за язвите на днешния свят?
7
Крепи ме обаче усещането, че световната литература е единно голямо сърце, чиито удари известяват за грижите и бедите на нашия свят, макар и по свой начин представени и видени във всеки негов ъгъл.
Освен изконните национални литератури през миналите векове е съществувало и понятието световна литература като събирателен образ на върховите постижения на националните и като съвкупност от взаимните литературни влияния. Но се случи забавяне във времето: читателите и събратята по перо откриваха чуждестранните писатели със закъснение, понякога вековно, така че и взаимните влияния закъсняваха и плодотворното влияние на най-добрите произведения разкриваше силата си пред очите на потомците, а не на съвременниците.
А днес между писателите на една страна и техните колеги и читателите на друга съществува ако не мигновено взаимодействие, то много близко във времето; аз сам го изпитвам върху себе си. Ненапечатаните, уви!, в родината ми мои книги, независимо от бързите и често отвратителни преводи, бързо Намериха отзивчивия световен читател. С техния критичен анализ се заеха бележити писатели като Хайнрих Бьол. През последните години, когато успях да съхраня моята работа и свобода, държащи се, независимо от всички закони на земното притегляне, сякаш във въздуха, без никаква опора, върху невидимото, мълчаливо опънато въженце на общественото съчувствие, аз с благодарна топлота съвсем неочаквано за себе си почувствах подкрепа и се уверих в световното братство на писателите. В деня на моята петдесетгодишнина бях изумен, получавайки поздравления от известни европейски писатели. Никакъв натиск върху мен не минаваше незабелязано. В опасните седмици след изключването ми от Съюза на писателите именно стената, издигната от известните световни писатели в моя защита, ме спаси от най-лошите гонения, а норвежките писатели и художници след заплахата да бъда изгонен от родината гостоприемно ми приготвиха подслон. А накрая дори и предложението за кандидатурата ми за Нобеловата награда бе издигната не от страната, в която живея и пиша, а от Франсоа Мориак и неговите колеги. По-късно цели национални писателски съюзи изразиха своята подкрепа към мен.
Така разбрах и усетих, че световната литература вече не е нещо отвлечено или обобщение, направено от литературоведите, а общо тяло и дух, живо сърдечно единство, в което се отразява растящото духовно единство на човечеството. Все още аленеят държавните граници, нажежени от оголените електрически жици и автоматните откоси, все още някои министерства на вътрешните работи предполагат, че и литературата е «вътрешна работа» на подведомствените им страни, все още се излагат на публичното внимание вестникарските заглавия: «Не е тяхно право да се намесват в нашите вътрешни работи!», а в същото време въобще не остана място на нашата малка Земя за вътрешни работи! Спасението на човечеството се крие само в това всичко да засяга всеки: на хората от Изток не би им било безразлично да знаят какво мислят на Запад и обратно. И художествената литература — един от най-тънките, отзивчиви инструменти на човешкото същество — сред първите възприе, усвои и разпространи чувството за нарастващо единство на човечеството. И ето сега аз уверено се обръщам към днешната световна литература, към стотиците приятели, които в действителност не съм срещал и може би никога няма да видя.
Приятели! Да се опитаме да помогнем, ако имаме авторитет! Кой открай време е бил обединителна сила в своите страни, разкъсвани от разногласието на партиите, движенията, кастите и групите? Такова е по своята същност положението на писателите, изразители на националния език, главната опора на нацията и на територията, населена от нея, а в щастливия случай — и на националната душа.