Тогава старецът решил сам да помогне на сина си в нещастието. Мине на ранина със стадото край кладенеца в степта и хвърли ядене на Хамър-Батър. Тръгне си вечер към къщи, хвърли му клонка или някакъв прът, а Хамър-Батър майстори от тях стълба.
Много ли, малко ли време минало — Хамър-Батър се измъкнал на свобода.
Отишъл при хана и казва:
— Не ти помогнаха, хане, всичките твои хитрини. Получи си заслуженото!
Чукнал хана по челото. Убил го с един удар. Разпъдил ханските синове, цялата им рода, всичките съветници.
Избавил бедния народ.