Беше препускал с все сила през цялата нощ, така че сега остави животното да си поотдъхне. Откакто напусна село Квеала, беше слизал три пъти от седлото да се увери, че не е изгубил дирята на Гарвана.
Точно както бе предположил, Гарвана бе предпочел скоростта пред прикритото бягство и яздеше на юг по най-прекия маршрут към Крайбрежен страж. Тал погледна на изток. Небето вече бе стоманеносиво. Гарвана сигурно вече бе спрял някъде на бивак и бе поставил пост, преди да продължи отново, вероятно по обед. Така поне щеше да постъпи самият той, ако мислеше, че никой не го преследва.
Реши също да отдъхне малко. След това щеше бавно да продължи по дирята, като оглежда за постове и засади. Излезе на една обрасла с тучна трева поляна, около двеста разтега на ширина и може би два пъти по-дълга, разседла коня и го върза с достатъчно място за паша. След това нагласи седлото за възглавница и легна под едно дърво.
Проследи положението на слънцето, а после затвори очи и потъна в изтощителен сън.
Събуди се след два часа, точно както възнамеряваше. Слънцето грееше неочаквано силно за това време на годината и Тал усещаше как въздухът изсмуква влагата от кожата му още преди да са се оформили капчиците пот. Дни наред щеше да е горещо и сухо, ако тези планини бяха като родните му.
Оседла коня и пое отново по пътеката. След малко се натъкна на поточе и остави коня да се напие, а той самият напълни меха. После продължи. След половин час надуши дим.
Скочи от седлото, върза коня и продължи пеш. Движението през дърветата, на няколко крачки встрани от пътя, щеше да го позабави, но знаеше, че така вероятността да го видят е много по-малка.
Запровира се тихо през дърветата, спираше се, за да се вслуша, на всеки стотина стъпки. На четвъртото спиране подуши миризмата на конска тор и съвсем смътно долови звуци от движещи се и пасящи коне.
Запромъква се бавно напред; всяка нова предпазлива стъпка го доближаваше до враговете. Видя сред дърветата напред светлина и се досети, че Гарвана и оцелелите му конници най-вероятно също отдъхват на някоя поляна.
Придвижваше се съвсем предпазливо от дърво на дърво, стиснал лъка, готов за миг да изпъне тетивата и да стреля. Очакваше всеки момент разбойниците да го усетят Най-сетне успя да види конете — бяха вързани до малък поток, който бълбукаше тихо в тясно каменисто корито. Конете вдигнаха глави, щом се приближи, и Тал спря и изчака, докато се успокоят и се върнат към пашата си.
Наемниците бяха оставили огъня да догори, но миризмата на пушек още тежеше във въздуха. Край огнището лежаха петима души — а пасящите коне бяха шест. Тал се огледа да открие часовия.
Промъкна се още малко напред, почти до края на дърветата, скрит между гъстите клони. Зърна смътно движение точно където пътеката излизаше на малката поляна, и замръзна.
Някой стоеше толкова плътно до едно дърво, че беше почти невидим в тъмните сенки. Тал си пое дълбоко дъх и се промъкна още няколко стъпки напред.
Часовият наблюдаваше пътеката, с гръб към Тал. Младият мъж се обърна отново към бивака и се увери, че другите петима продължават да спят.
Прецени набързо възможностите. Можеше да убие поста, но дали можеше да го направи безшумно? Бавно изпъна тетивата. Пазачът стоеше облегнат на дървото, но Тал изчака.
После часовият се размърда, разкърши рамене и в същия миг Тал пусна стрелата. Върхът се заби точно в основата на тила и мъжът падна, без да издаде и звук. Но тупна върху тревата достатъчно силно, така че един от конете се подплаши и изцвили. Щом миризмата на кръв стигна до ноздрите им, другите също вдигнаха глави и запръхтяха нервно.
Сънят на двама от наемниците се оказа лек: за секунди те скочиха на крака и извадиха оръжията си.
— Гарт — извика единият. — Какво става?
Тал реши, че Гарт трябва да е името на убития, затова се изтегли по-навътре в леса. Щом изгуби бивака от погледа си, чу как един извика:
— Гарван!
Тал бързо затича между дърветата и за първи път чу ясно гласа на Гарвана:
— Развърни се! Намерете го!
Тал разбираше, че не може да остане и да се бие. Беше прекалено уморен и не можеше да мисли ясно. Пропуснал бе възможността да убие двамата събудили се и може би да довърши другите трима, преди да са успели да си намерят укритие. Направил беше грешка и тя можеше да му струва живота.
Чу движение зад себе си и разбра, че поне един от разбойниците умее да проследява. Зърна пред себе си скална издатина, ръб, продължаващ полегато напред около сто разтега, след което ставаше твърде стръмен за катерене, и скочи на него. Тръгна нагоре като по въже, колкото можеше по-бързо, и там, където скалата ставаше почти отвесна, скочи долу и се спотаи.