Извади нова стрела и зачака.
Онзи, който бе хванал дирята му, беше добър, длъжен беше да му го признае. Не се чуваше и не се виждаше нищо.
Тал продължи да чака. След като изтекоха още няколко минути, нещо се промени. Трудно беше да прецени какво точно, но в един момент шумовете в гората — вятърът, шумолящ в клоните, едва доловим като шепот, падането на листа и иглички — се промениха.
Тал знаеше, че не е важно да разбереш в какво точно е промяната, а само какво означава тя: че не си сам. Сви се зад скалната издатина и подуши въздуха, огледа за сенки, които не изглеждат на място, вслуша се за всичко, което можеше да издаде местонахождението на преследвача му.
Времето сякаш се проточи много бавно, но Тал знаеше, че онзи, който го дебне, играе същата игра, изчаква той първи да направи грешка.
До ушите му достигна едва доловим шум, тихо изскърцване на пета на ботуш в камък, и Тал бързо се надигна и се завъртя. За кратък миг лицето на преследвача изникна пред очите му. Времето сякаш замръзна, докато Тал заповядваше на пръстите си да пуснат стрелата и междувременно успя да обхване с поглед подробности, които нямаше да може и да си представи до този момент. Мъжът беше мургав, може би с кешийско потекло, очите му бяха почти черни. Осъзнаването на ставащото за миг проблесна в тези очи: смесица от страх и примирение, щом стрелата излетя от лъка на Тал. Мускулите му започнаха да се напрягат, сякаш се канеше да извика или да се опита да скочи встрани, но в същия миг стрелата го прониза в гърлото.
Очите му се разшириха за миг, после светлината в тях угасна още преди мъжът да рухне зад скалата, извън полезрението на Тал.
Младият мъж пропълзя през каменния ръб и бързо го огледа. После взе колчана му.
Огледа се да види дали не се приближава някой от другите, но нито видя, нито чу нещо.
Остави мъртвия на лешоядите и бързо се отдалечи.
Вече оставаха само четирима.
Поспа малко в едно тясно дере, прорязано от малък поток. Щеше да е нужен ужасен късмет и изключителен следотърсач, за да го открият. Тал вярваше на късмета си: сигурен беше, че е убил най-добрия им следотърсач.
Освен това подозираше, че Гарвана ще изчака не повече от час-два, преди да събере останалите си трима спътници и да побегне на юг. За капитана на разбойниците Тал можеше да е преден съгледвач и зад него можеше да препускат поне двайсетина ородонски воини.
В торбата с храна имаше кораво сирене, хляб, корав почти колкото сиренето, и сушени плодове. Засищащо, макар и безвкусно. Той изяде всичко: знаеше, че пестенето на храна тепърва ще е грешка. Можеше да си позволи да припадне от глад едва след като убиеше Гарвана.
Беше се сврял под една скална издатина, без да обръща внимание на влагата и студа, решен да поотдъхне за няколко часа. Заспа и в съня си отново се озова на планинския връх Шатана Хиго, в очакване да го споходи видението му, изпълнен с предчувствие за предстоящата церемония за влизането му в мъжество. Когато се събуди, стана и се приготви да поднови гонитбата, макар все още да беше ужасно уморен. Студът се беше просмукал в ставите му и трябваше да се пораздвижи, за да върне топлината в тялото си. Прецени, че остават по-малко от два часа до залез-слънце. Беше спал почти три часа.
Беше дал преднина на Гарвана, но беше сигурен, че ще може да навакса. На конниците щяха да им трябват три дни изнурителна езда, докато стигнат низините към Крайбрежен страж. Знаеше, че ще ги догони, преди да са стигнали в града.
А ако се наложеше да влезе в града и да ги издири там, щеше да го направи.
Оседла уморения кон и го подкара покрай потока, докато намери място, където да се изкачи на високия бряг и да излезе отново на пътеката. Подкара на юг в бавен тръс. Помнеше мястото на бивака на Гарвана и беше почти сигурен, че те вече няма да са там, тъй че в момента нямаше нужда да бърза. Остави коня да се позагрее няколко минути, след което подкара в лек галоп.
Щом наближи бивака на Гарвана, вкара коня в гората и слезе от седлото. Щеше да се изненада, ако завареше Гарвана още тук, но реши, че изненадата все пак е за предпочитане пред смъртта.
Бързо отиде до мястото, където бе убил часовия, и го намери да лежи непогребан. Коленичи над него и го огледа, но не можа да открие нищо, което да намеква за самоличността му. Поредният безименен войник, нает да убива срещу заплащане. Провери дали не носи нещо по себе си, но намери само останалата на колана му кама. Кесията му беше отрязана от колана — каква полза от злато за мъртвеца?
Излезе на поляната и огледа наоколо. Около огнището нямаше нищо. Бяха отвели свободните коне — съвсем логично. Гарвана нямаше да рискува да го спипат само защото някой кон е окуцял.