— Обърни се, бавно — каза Тал.
Мъжът се подчини и застана с гръб към дървото. Тал се прицели в гърдите му.
— Къде е Гарвана?
— На юг, може би на две мили, чака да те занеса или сам да влезеш в следващия му капан.
— Как се казваш?
— Килгор.
— Откога си с Гарвана?
— От десет години.
Тетивата иззвънтя и стрелата прикова Килгор за дървото. Главата му клюмна и тялото се отпусна.
— Десет години означава, че си бил в селото ми, убиецо — каза Тал.
Остави Килгор прикован за дървото и затича към коня си.
Вече бяха останали само трима и Тал знаеше, че са на две мили надолу по пътя.
Тал изруга. Ливадата беше голяма и той веднага разбра защо Гарвана я е избрал. Беше твърде голяма, за да може да се крие в леса и да се прицели в някого от укритието си.
Гарвана и двамата останали му наемници седяха на конете си в средата на поляната, отпуснали небрежно ръце на седлата, и чакаха.
Или техният човек щеше да се появи в галоп и да препуснат отново на юг, или щеше да се появи Тал и щяха да сложат край на гонитбата, едното или другото. Тал прецени възможностите си. Можеше да се скрие между дърветата, докато Гарвана се откаже от чакането и продължи на юг, или да се върне на север, за да види какво е станало с Килгор. Но разполагаше само с боровинки и мях с вода и беше крайно изтощен. Чакането можеше само да го изтощи още повече.
Гарвана също беше уморен, несъмнено, но имаше още два меча.
Тал държеше титлата на най-добрия дуелист на света, поне до следващия турнир в Двора на майсторите, но наемниците бяха трима, а и щяха да се сражават на коне. Не хранеше илюзии, че ще се съгласят да слязат и да се дуелират с него един по един.
Пое си дълбоко дъх. Време беше да приключи с това.
Вдигна късия си лък, захапа една стрела със зъби, извади и още една и я хвана в ръката с лъка. Подкара коня напред с колене и с едната ръка на юздите.
Щом го видяха, наемниците извадиха оръжията си без излишна припряност. Изведнъж го обзе плаха надежда. Като че ли никой от тях нямаше лък.
Благодари безмълвно на боговете, че Рондар се бе оказал добър учител в бой на коне, извика и препусна право срещу тримата. Държеше под око Гарвана, който бе в средата.
Гарвана не помръдна от мястото си, но двамата му приятели пришпориха конете си в дъга така, че на Тал щеше да му се наложи да извърне гръб към някого от тях. Тал пусна юздите и стисна здраво хълбоците на коня с колене.
Изпъна първата стрела и я пусна. Ездачът вдясно от него се сниши, но Тал го очакваше, затова се бе прицелил ниско. Стрелата удари мъжа в бедрото, малко над бедрената става. Мъжът изкрещя и падна на земята. Раната не беше смъртоносна, но наемникът скоро нямаше да може да се бие.
С натиск на коленете Тал подкара коня встрани от Гарвана и другия мъж, докато зареждаше втората стрела. Ездачът, който беше свърнал вляво от него, сега беше точно зад гърба му и нападаше отзад.
Изправен високо на стремената, Тал се завъртя надясно и подкара коня си почти в кръг. Извъртя се колкото можеше, докато лицето му почти се обърна назад. Видя изненадата в очите на втория, докато пускаше стрелата.
Стрелата го порази точно между врата и рамото, където беше незащитен от плетената ризница. Мъжът излетя от седлото, превъртя се и падна. Беше със сигурност мъртъв още преди да докосне земята.
Гарвана връхлетя.
Не можеше да позволи на Тал да посегне отново зад гърба си за друга стрела, след като бе видял на какво е способен и след като несъмнено щеше да умре, ако не го доближи моментално.
Тал хвърли лъка и извади сабята: успя да обърне коня, за да посрещне атаката, в последния момент. Конят на Гарвана блъсна неговия и той залитна. Тал за малко да падне, но конят се задържа на крака.
Тал замахна към главата на Гарвана, но закъсня с един миг — и болка прониза лявото му рамо, щом върхът на оръжието на Гарвана се вряза в плътта му и изстърга в раменната кост.
Тал изпъшка от болка, но не се поддаде на паниката. Подкара напред, като надви подтика да стисне раненото си рамо с дясната ръка, вместо да вдигне сабята над главата си, за да блокира поредния удар на Гарвана.
Примига, за да махне сълзите, и с усилие на волята накара болката в рамото да заглъхне. Беше ясно, че на конски гръб Гарвана е по-добрият дуелист. Все пак двубоят си беше двубой и Тал съзнаваше, че никога досега не е влизал в по-важна битка.
Рондал го беше учил да държи коня си под контрол с една ръка или без ръце, да разчита на краката си, за да дава указания на животното, тъй че Тал се постара да превърне коня в продължение на собственото си тяло и да мисли все едно краката на коня са негови.