— Да, благодаря.
Крийд му подаде глинена купа и докато Тал отпиваше от горчивата напитка, му каза:
— Добре, че се оказахме наблизо. Иначе щеше да ти изтече кръвта.
— Как ме намерихте? Крийд се засмя.
— Не беше трудно. — Подаде му още топло парче месо, увито в тънка хлебна питка, и Тал осъзна, че е гладен като вълк. Задъвка лакомо, а Крийд продължи: — Беше осеял дирята си с трупове. — Посочи на север. — Селото го напуснахме призори, шест-седем часа, след като ти тръгна подир Гарвана. — Почеса се по брадичката. — Мислех, че ще намерим и твоя труп, но си се справил добре, Тал Хокинс. Когато видях първия убит, с още две от момчетата избързахме напред да видим дали не ти трябва помощ. Не ти е трябвала. — Изсмя се късо. — Определено не ти е трябвала.
— Жалко само, че не можа да видиш изражението на Гарвана, когато го обърнах. Умрял е наистина изненадан. — Крийд се изкиска. — Стрелата ти стърчеше от него и той беше навел брадичката си все едно гледа да види какво е изникнало от гърдите му. Кучият му син така и нямаше достатъчно чувство за хумор, мен ако питаш. — Изправи се и посочи някъде напред. — Намерихме те ей там, почти свършил. Е, ще се оправиш. Можеш да се возиш във фургона, докато стигнем Крайбрежен страж. Кракът ти е много зле, но ако се опазиш да не забере, ще се оправиш.
Тал преглътна последната хапка и попита:
— Къде е другият фургон?
— Оставих го в селото. Не ни трябваха два, а и реших, че няма да имаш нищо против да го дадем на ородоните.
— Нямам.
— Те вече пеят песни за тебе около огньовете, Тал. Станал си скапан герой за тези хорица.
Тал не знаеше какво да отвърне. Помисли за своя народ и се зачуди как ли щеше да тръгне животът му, ако някоя банда като неговите наемници бе стигнала в Кулаам десет дни, преди да се появи бандата на Гарвана и хората на Оласко. Отпусна гръб на колелото и затвори очи.
— Не съм герой. Просто трябваше да уредя някои сметки.
— Е, уреди ги — каза Крийд.
— Благодаря, че си се погрижил за мен, Джон.
— Имаш качества да станеш добър капитан, Тал. Ако ти потрябват бойци, няма да ти е трудно да си намериш. Честен си, грижиш се за всичко и плащаш добре.
— Ако ми потрябва някога силна дясна ръка, Джон Крийд, ти ще си първият, когото ще потърся. — Тал остави купата на земята и се отпусна. Знаеше, че сънят отново ще го обори: тялото му се нуждаеше от отдих, за да се изцери.
— Само се обади и ще дойда — ухили се наемникът. После се загледа в нощта и попита: — А сега какво?
Тал зяпна нагоре към звездите.
— Малко отдих. После — още работа.
— Е — въздъхна Крийд. — Работата може да почака няколко дни. Почивай, докато можеш, така знам аз.
Тал затвори очи. Помисли за близките си; надяваше се, че вече са намерили покой.
След това помисли за херцог Оласко и неговия капитан, Куентин Хавревулен. Тези двамата също трябваше да последват Гарвана в смъртта, преди семейството на Нокът наистина да намери покой.
И тъкмо с тези неприятни мисли Нокът на сребърния ястреб потъна в дълбок сън.
ЕПИЛОГ
Скорпион
Тал отпи от виното си.
Това, което направи, беше ефективно, но ограничено — каза Накор.
— Не и за ородоните.
Седеше в кабинета на Пъг на Острова на чародея. Магнус, Калеб и Робърт седяха с него около масата. Огънят в камината пращеше весело. Пъг и Миранда ги нямаше, заминали бяха както винаги по своите загадъчни работи, според Накор.
Тал се беше добрал до Крайбрежен страж, откъдето си бе платил превоза на кораб до Саладор. Там намери някои стари познати от времето, прекарано в града с Калеб, и извести Магнус, че е приключил работата си на север.
Магнус се появи и го пренесе на острова с помощта на тайнственото си изкуство. Тал често съжаляваше, че не му знае цаката — омръзнали му бяха конете, корабите и каретите.
Беше на острова само от един ден, а събитията от предния месец вече му приличаха на далечен спомен. Раните му бяха изцерени, макар рамото и кракът му да бяха останали малко изтръпнали, но лечителите го увериха, че няма да остане постоянно увреждане, само два впечатляващи белега, добавени към колекцията му.
— Добре се справи, Нокът — каза Накор.
— Тал, ако обичаш. Свикнах вече да мисля за себе си като за Тал Хокинс.
Щом държиш.
— Отбраната ти на ородонското село беше съвсем ефективна за човек без сериозна военна подготовка — каза Магнус. — Успя да се справиш с най-доброто, което ти беше подръка, макар че, признавам, не съм много сигурен защо подпали катапултите.
Тал се стресна.
— Изобщо не съм споменавал за тях. Магнус се усмихна.
— Вярно, не си. Аз те наблюдавах.