Продължиха, но този път Калеб поведе ходом вместо бежешком, оглеждаше земята за следи от дивеч. След няколко минути излязоха на една поляна и Нокът спря. Тревата беше висока почти до кръста, светложълто-зелена от лятното слънце и честите дъждове.
Нокът бързо смъкна лъка си и потупа с него Калеб по рамото. Посочи му с лявата ръка и Калеб извърна очи. Нещо беше минало през тревата съвсем наскоро. Личеше си по отъпканата тук-там трева. Нокът клекна и огледа за дири. Намери една в малка падина в мократа пръст и каза тихо:
— Мечка. — Опипа прекършените стръкове. Все още бяха влажни. — Близо е.
Калеб кимна и каза тихо:
— Добри очи.
Тръгнаха по мечата диря. На средата на поляната Калеб вдигна ръка и спряха. Нокът се вслуша и чу мечо сумтене и тъпо почукване по дърво.
Запромъкваха се напред и скоро стигнаха малък ручей. От другата страна стоеше изправен голям кафяв мечок, тръскаше усърдно едно изсъхнало дърво и ровеше настървено с нокти да открие дупката на кошера диви пчели, които кръжаха безпомощно около него. Накрая мечокът разцепи дървото и измъкна сладките пити. Пчелите напразно го жилеха по дебелата козина, от време на време някоя успяваше да намери единствената уязвима за жилата им част от животното, муцуната. Тогава мечокът изреваваше гневно, но след малко отново се връщаше на задачата с яденето на меда.
Нокът потупа Калеб по рамото и посочи мечока, но ловецът поклати глава и му махна да тръгват обратно.
Измъкнаха се безшумно назад. След малко Калеб пак затича.
По мръкване се завърнаха в хана с една сърна на раменете на Калеб и две пуйки, вързани за краката — тях ги носеше Нокът.
Робърт чакаше на портата. Щом стигнаха, се появи Гибс и взе пуйките от Нокът. Робърт погледна Калеб, който каза само:
— Момчето може да ловува.
Нокът погледна Робърт и видя как по лицето му пробяга задоволство. Не знаеше за какво точно става дума, но беше сигурен, че е свързано с нещо много повече от лов на дивеч из гората.
Калеб тръгна с Гибс към кухнята, а Робърт сложи ръка на рамото на Нокът и каза:
— Е, почваме.
Глава 3
Слуга
Нокът изпъшка.
Вървеше след Лела нагоре по склона над потока. Носеше огромен кош с капещо мокро пране. За предната седмица го бяха оставили под нейно разпореждане, най-вече да й помага в мъкненето на пране и вода.
Единствената особеност бе в това, че Робърт настоя Лела да му говори само на езика на Ролдем и да му отвръща само когато задава въпросите си правилно. Някои от думите в този език се използваха и в Общата реч, но Общата беше най-вече смесица от Долен кешийски и Кралската реч, развила се през многото години на търговия по границите на тези две големи държави.
При все това Нокът скоро откри, че има усет за езика и бързо започна да трупа думи и изрази, усвояваше ги от вечно усмихнатото момиче.
Лела беше с пет години по-голяма от него и бе дошла в хана на Кендрик по много заобиколен път, ако можеше да се вярва на разказа й. Твърдеше, че била лично слугинче на една принцеса на Ролдем, тръгнала на път за държавно уговорен брак с благородник в двора на принца на Аранор. Доколкото Нокът можеше да разбира езика й и в зависимост от честотата, с която се променяше историята й, тя или била отвлечена от пирати или разбойници и продадена в робство, от което или я беше спасил някакъв благодетел, или сама беше успяла да избяга. Тъй или иначе, момичето от далечния островен народ отвъд Кралско море се беше озовало тук, в хана на Кендрик, и от две години се препитаваше като слугинче.
Беше винаги весела, шеговита — и много хубава. Нокът бързо започваше да се увлича по нея.
Все пак душата го заболя при мисълта за Око на синекрил примкар, която лежеше мъртва някъде с другите от семейството й. Останала непогребана, плячка за лешоядите. Изтласка този образ от ума си и отново се съсредоточи върху огромния плетен кош, който носеше на гърба си.
Лела явно беше решила, че след като са го зачислили към нея, няма нужда да прави няколко разходки до потока, за да изпере дрехите. Затова беше намерила този кош, четири стъпки висок, и го беше овързала с ремъци, та да може да й го носи нагоре по хълма на гръб. Смъкването на прането до потока беше лесната част от заранта; носенето на мокрите дрехи нагоре беше трудната.