— Три. Голям червен камък в сребърен обков на най-малкия пръст. Златен пръстен на следващия пръст и още един златен с два зелени камъка на показалеца.
— Добре — каза Робърт. — Зелените камъни са смарагди. Червеният е рубин.
Нокът се чудеше каква е целта на тези въпроси, но си замълча.
— Колко смарагда имаше в огърлицата, носена от дамата вляво от графа?
Нокът помълча, после отвърна:
— Седем, мисля.
— Мислиш или знаеш?
— Мисля — отвърна Нокът след кратко колебание.
— Девет. — Робърт загледа лицето на младежа в очакване той да каже нещо, но Нокът мълчеше. След дълга пауза мъжът го попита: — Помниш ли какво си говореха графът и мъжът на две места вдясно от него, когато ти сервираше ейл на дамата между тях?
Нокът помълча около минута, сякаш ровеше в паметта си.
— Нещо за кучета, мисля.
— Мислиш или знаеш?
— Знам — каза Нокът. — Говореха за кучета.
— Какво за кучета?
— Нещо за ловни кучета. — Помълча и добави: — Все още не говоря добре ролдемски, Робърт.
Де Лийс го изгледа, после кимна.
— Така си е.
След което се впусна в низ от въпроси, вариращи от кой какво е ял, какво се е обсъждало в различни моменти, що за тоалети й накити са носили дамите и колко чаши е изпил всеки от мъжете. Накрая на Нокът започна да му се струва, че ще остане тук цялата нощ.
Изведнъж Робърт заяви:
— Това е всичко. Върни се в плевника и поспи, докато не те повикат. След това ще се преместиш тук, при слугите. Ще делиш стая с Гибс и Ларс.
— Значи ли това, че ще съм слуга в домакинството на Кендрик?
Робърт се усмихна.
— За известно време, млади ми Нокът. За известно време. Нокът стана и тръгна към кухнята. Тестото вече бе на самуни и довтасваше. Осъзнал едва сега, че не е ял от часове, той взе една ябълка от голямата купа и я захапа. Сигурно щяха да правят с тях пай, но загубата на една едва ли Щеше да ощети Лео чак толкова.
Излезе навън и видя, че небето на изток вече изсветлява. Скоро щеше да дойде часът преди разсъмване, който съплеменниците му наричаха Вълчата опашка, онова сиво-сиво време, в което човек може да си спечели малко преднина в лова или в началото на дълго пътуване, преди да изгрее зората.
Влезе в плевника и се просна на постелята си, смазан от умора. Недоизядената ябълка падна от ръката му. И още докато се чудеше каква ли съдба го очаква и какво точно се крие зад многото привидно безсмислени въпроси на Робърт, бързо потъна в така жадувания сън.
Глава 4
Игри
Нокът се намръщи.
Взираше се в подредените на масата карти и се мъчеше да открие някакъв избор, който да предложи решение. След като огледа замислено четирите карти, които току-що беше обърнал, разбра, че не съществува никакъв възможен начин да продължи играта.
Въздъхна, къде от безсилие, къде от досада, събра картите и започна да ги размесва. Устоя на изкушението да се обърне и да види дали двамата мъже го наблюдават и дали въобще показват някаква реакция.
Белокосият, за когото бе мислил като за Снежната шапка, но чието име всъщност бе Магнус, стоеше до Робърт, който пък седеше на малко столче, донесено в трапезарията от гостната. Робърт беше запознал Нокът преди седмица с правилата с картите.
Колодата се състоеше от петдесет и две карти в четири групи: чаши, жезли, мечове и диаманти, всяка с различен цвят — чашите бяха сини, жезлите зелени, мечовете черни, а диамантите жълти. Използваха се основно за игри като ликел, пашава и покер, или по-кир, както го наричаха в Кеш. Робърт беше показал няколко игри и бе накарал Нокът да изиграе по две ръце от всяка, за да свикне с подреждането на групите, от картата, наричана „асо“, което според обяснението му идваше от батирската дума за „единица“, до „господаря“. По-ниските карти бяха номерирани от две до десет, но Нокът не виждаше никаква логика в това защо единицата, или поне както той мислеше за нея, е най-високата карта, повече от господаря, господарката или капитана.
Нокът се усмихна. Не разбираше защо този дребен факт — това, че единицата е най-ценната карта, — го дразни. Все пак се справяше достатъчно добре с игрите, на които го бе научил Робърт. След това Робърт го запозна с идеята за самостоятелна игра, в използването на колодата за забавление, когато липсват противници. Игрите бяха, грубо казано, вариация на една тема, различни „подреждания“, както ги наричаше Робърт, с различни правила, по които картите се изтеглят от колодата. Някои игри изискваха играчът да трупа картите в редици според ранга им, като редува цветовете от светъл в тъмен, или да ги подрежда по стойност, или в комбинация.