— Ако се притесняваш от двойните игри, би трябвало да доведеш Накор да го научи.
— Бих могъл, но още не. Освен това баща ти е пратил Накор в Кеш по някаква работа.
Магнус се изправи.
— Аха, значи перспективата за война между Островното кралство и Велики Кеш вече е уредена. Чудесно.
Робърт се засмя.
— Накор не сее безредици навсякъде, където гостува.
— Само на повечето места. Е, щом смяташ, че можеш да подготвиш момчето да подгони Гарвана и да го убие, желая ти късмет.
— О, не ме притесняват толкова Гарвана и неговите убийци. Унищожаването им е само част от обучението на Нокът, само проверката му като калфа. Ако се провали, ще се лиши от истинското изпитание на уменията си.
— Заинтригува ме. Какво следва?
— Нокът ще отмъсти за своите хора, като избие всички виновни за унищожаването на оросините. Което означава, че няма да си даде отдих, докато не се изправи срещу и не унищожи човека, който стои зад това.
Светлосините очи на Магнус се присвиха и станаха ледени.
— Каниш се да го превърнеш в оръжие? Робърт кимна.
— Ще трябва да убие най-опасния мъж сред живите днес. Магнус отново седна и скръсти ръце. Погледна към кухнята все едно се опитваше да види през стените.
— Изпращаш мишка да дръпне брадата на дракон.
— Може би. Ако е така, да се погрижим мишката да има зъби.
Магнус поклати замислено глава и не отвърна нищо.
Нокът мъкнеше вода нагоре по склона. Вдигна глава и видя, че Меги го чака и се мръщи. Меги беше пълна противоположност на Лела: кльощава, колкото Лела беше закръглена, руса, та чак бледа, докато Лела беше тъмнокоса и смугла, простовата и пряма, докато Лела беше закачлива, кисела, докато Лела беше винаги весела. Накратко, без да е навършила още и двайсет, приличаше повече на свадлива жена на средна възраст.
— Много се забави — смъмри го тя.
— Не разбрах, че чак толкова припирате — отвърна Нокът, свикнал вече с ролдемските изрази, на които го учеха всички.
— Винаги припираме — сопна му се тя. Нокът тръгна след нея.
— Защо си дошла да ме посрещаш?
— Кендрик каза да те намеря и да ти кажа, че тази вечер пак ще сервираш в трапезарията. — Носеше шал в бозавозелено, беше го стегнала плътно около раменете си. Дните ставаха студени, а нощите — още по-студени; есента обръщаше на зима и скоро щеше да дойде снегът. — Има един керван от Ородон за Фаринда, ще остане да пренощува и изглежда, с тях пътува някаква важна особа. Тъй че двете с Лела сме назначени в гостната с Ларс, а ти и Гибс в трапезарията.
— Можеше да изчакаш, докато се върна, за да ми го кажеш — подхвърли Нокът.
— Когато ми кажат да направя нещо, го правя веднага — сопна се тя.
И забърза напред. Нокът се загледа в стегнатия й гръб. Нещо странно го порази за миг, а после осъзна какво е: харесваше му как се полюшват бедрата й, докато се изкачваше по хълма. Изпита същото онова непривично вълнение в стомаха си, което изпитваше често, когато оставаше насаме с Лела. Не че харесваше особено Меги, но изведнъж се улови, че си мисли как й е извито леко нагоре нослето и как в онези много редки случаи, когато се усмихнеше за нещо, до очите й се събираха тънки резчици — бръчици, както ги наричаше Лела.
Знаеше, че е имало нещо между Меги и Ларс за известно време, но по някаква си причина сега те почти не си говореха, докато всички говореха с Лела. Избута от ума си тази неудобна мисъл. Знаеше какво става между мъжете и жените — народът му беше достатъчно открит по въпросите на половия живот и той беше виждал много жени голи в езерото за къпане, докато все още беше дете — въпреки че самият факт да се озове близо до млади жени му причиняваше голямо неудобство. А и тези хора не бяха оросини — бяха чужденци… макар че, от друга страна, май той самият сега беше чужденец сред тях. Не познаваше обичаите им, но изглежда, бяха свободни с телата си, преди да се врекат в брачен съюз. После осъзна, че дори не знае дали се вричат. Навярно изобщо нямаха и сватби както оросините.
Кендрик например нямаше жена, поне доколкото знаеше Нокът. Лей беше женен за една едра жена, Марта, която надзираваше печенето на хляба, но те бяха от някакво далечно място, наречено Илит. Навярно тук, в Лангадор, мъжете и жените живееха отделно и само при… Поклати глава и спря пред портата на хана. Не знаеше какво да мисли. Реши да поговори с Робърт за това при първа възможност.